— Знам.
— Всеки се държи така, все едно само музиката е важна! В нито едно либрето няма и следа от смисъл! Половината сюжети се крепят на нежеланието на хората да разпознаят съпругите или слугите си, защото си били сложили миниатюрни маски на лицата! Грамадни дебелани играят съблазнителни девойки! И никой всъщност не е актьор! Изобщо не се чудя, че според всички няма нищо нередно да пея вместо Кристина — това дори е нормално в сравнение със самата опера! На входа трябва да има табела: „Оставете разсъдъка си пред прага.“ Ако не беше музиката, другото щеше да е една ужасна нелепост!
Агнес осъзна, че и Андре я наблюдава с типично оперно изражение.
— Разбира се — промълви тя, — тъкмо в това е уловката, нали? Именно шоуто е важно. Всичко е заради шоуто.
— Не е и замислено да бъде като истинско — потвърди Андре. — Това не е театър. Никой не настоява: „Преструвайте се, че виждате обширно бойно поле и че онзи тип с картонената корона наистина е крал.“ Сюжетът е за запълване на времето до следващата ария. — Наведе се напред и хвана ръката й. — Сигурно ти е много неприятно.
Досега нито един мъж не бе докосвал Агнес, ако не се брои времето, когато я изблъскваха, за да й отнемат сладкишите.
Тя си дръпна ръката.
— Аз… ще отида да репетирам — смънка и усети как изчервяването плъзна по нея.
— Ти се справи чудесно с ролята на Йодина — увери я Андре.
— Аз… имам частен учител.
— Значи той е опознал операта докрай, бих казал.
— Аз… мисля, че е точно така.
— Есме?
— Кажи, Гита.
— Не че се оплаквам или нещо подобно…
— Да?
— … ама що не съм аз нафуканата покровителка на операта?
— Щото си обикновена като пръстта, Гита.
— А, тъй ли? — Леля обмисли твърдението и не откри пролуки, които биха склонили на нейна страна съдебни заседатели. — Е, значи е честно.
— Не че на мен ми харесва.
— Да се занимая ли с ходилата на мадам? — осведоми се маникюристката.
Оглеждаше ботушите на Баба и се чудеше дали ще се наложи да си помогне с чук.
— Да ти призная, хубава прическа става — подхвърли Леля.
— Мадам има превъзходна коса — отбеляза фризьорът. — Каква е тайната?
— Гледаш във водата да няма тритончета — сподели Баба.
Взря се в отражението си над мивката, понечи да се обърне… но погледна пак. И сви устни.
— Хъм…
А по-долу маникюристката успя да свали ботушите и чорапите й. И вместо мазолестите и подути страшилища, които очакваше да зърне, откри с изумление чифт съвършени ходила. Не знаеше откъде да започне, защото просто не се налагаше да върши нищо, но маникюрът и педикюрът струваха цели двадесет долара, а в такива обстоятелства човек винаги измисля с какво да се заеме.
Леля седеше до купчината покупки и се мъчеше да пресметне всичко на едно листче. Нямаше дарбата на Баба за боравене с числа. Те се гърчеха под погледа й и упорито се събираха грешно.
— Есме?… Като гледам, похарчили сме… май са над хиляда долара дотука, без да слагам и наема за каляската, а още не сме платили на госпожа Палм за стаята.
— Нали ти ми каза, че трябвало да направим всичко по силите си заради всяко ланкърско момиче?
„Ама не съм казвала и да похарчим всичките пари“ — помисли Леля, но се сгълча. Все пак товарът под фустите й бе олекнал забележимо.
Майсторите на разкрасяването май стигнаха до общо съгласие, че са сторили каквото са могли. Баба завъртя креслото си.
— Какво ще речеш сега?
Леля Ог се опули. Бе виждала какви ли не необичайни неща през живота си, някои от тях — неведнъж. Елфи, ходещи камъни, подкован еднорог… Веднъж й пуснаха цяла селска къща на главата. Никога обаче не бе съзирала Баба Вихронрав с руж на лицето.
Всички привични възклицания на смайване и изненада се стопиха мигновено в главата й и по принуда се опря на най-старото, научено от собствената й баба.
— Брей, да ме таковат!
— Мадам има прекрасна кожа — отбеляза козметичката.
— Да ме таковат! — повтори Леля.
— Пудра и боички — изсумтя Баба. — Хъ… Поредната маска. Както и да е. — Тя се усмихна смразяващо на фризьора. — Колко ви дължим?
— Ами… тридесет долара? Тоест…
— Дай на тая ж… да, де, на тоя мъж трийсет долара и добави двайсет, че им развалихме спокойствието — промърмори Баба, притиснала длан към главата си.