— И така… ъ-ъ, мадам, какво ви води в нашия… ъ-ъ, град?
— Рекох си, че може и тук да похарча малко пари — отвърна Баба. — Намират ми се в изобилие, да си призная. Все си сменям банките, щото им се препълват трезорите.
Някъде из изтерзания мозък на Ведър частичка от съзнанието му изврещя „Юху-у-у!“ и потри ръце.
— Ако мога да ви бъда полезен… — успя да смотолеви той.
— О, всъщност можете — увери го Баба. — Мислех си…
Отекна удар на гонг.
— А, поднесли са обяда — обяви Ведър.
Подаде ръка на Баба, която го изгледа недоумяващо, преди да си спомни коя е в момента и да го хване под ръка.
До кабинета имаше малка трапезария. Побираше една маса, този път подредена за петима, и една много спретната в дантеленото си боне на сервитьорка Леля Ог.
Тя пъргаво направи реверанс.
Енрико Базилика издаде тих гърлен звук, сякаш се задушаваше.
— Извинявам се, ама изскочи едно проблемче — подхвана Леля.
— Кой умря? — веднага попита Ведър.
— О, никой. Ама и яденето е още живо и е залепнало за тавана. Спагетите пък са направо почернели. Рекох й аз на госпожа Скоба, че ако ще да е чужбинска гозба, не е задължително да хруска толкоз…
— Това е ужасно! Не можем да се отнесем така с нашия виден гост! — Ведър се обърна към преводача. — Моля ви, уверете сеньор Базилика, че незабавно ще поръчаме нови ястия. А ние какво ще хапнем, госпожо Ог?
— Овнешко печено с кнедлички.
Зад лицето на сеньор Базилика от гърлото на Хенри Дембел отново се изтръгна тихо ръмжене.
— Има и сос, пържен с масло — продължи Леля.
Ведър се озърна объркан.
— Тук да няма куче?
— Е, аз пък не смятам, че певците трябва да бъдат глезени — намеси се Баба Вихронрав. — Що за префърцунени гозби? Някои не съм ги и чувала! Защо не му поднесете овнешко като на останалите?
— О, лейди Есмерелда, едва ли е похвално да се отнасяме така към…
Лакътят на Енрико сръга преводача с изразителния жест на човек, току-що видял как кнедличките могат да изчезнат зад хоризонта, ако не внимава. Избоботи много натъртено изречение.
— Сеньор Базилика казва, че ще бъде особено щастлив да вкуси от традиционната храна на Анкх-Морпорк — обясни преводачът.
— О, не бива да го караме… — започна Ведър.
— Всъщност сеньор Базилика настоява да вкуси от традиционната храна на Анкх-Морпорк — заяви преводачът.
— Ъхъ — изръмжа Базилика и се поправи: — Си!
— Тъй бива — одобри и Баба. — Като сте подкарали в тая посока, дайте му и бира. — Тя игриво мушна корема на тенора с показалец, който потъна в гънките до втората става. — Нищо чудно след ден-два досущ да заприлича на местен човек!
Дървените стъпала свършиха. Оттук започваха каменни.
Пердита си мечтаеше: „Той има огромна пещера някъде под Операта. И там горят стотици свещи, озаряващи с възбуждаща, но и романтична светлина… да, езерото, а на масата, подредена за вечеря, искрят кристал и сребро… разбира се, той има и… да, огромен орган…“
Агнес се изчерви до препотяване в мрака.
„… на който, разбира се, свири виртуозно всички класически опери.“
А Агнес помисли: „Там е влажно. И има плъхове.“
— Още една кнедличка, сениоро? — предложи Леля Ог.
— Ммфммфммф!
— Щом е тъй, направо да ви сложа две в чинията.
Хранещият се Енрико Базилика беше същинско откровение. Не че се тъпчеше, затова пък поглъщаше гозбите неспирно с очевидното намерение да продължи така през целия ден като добре поддържан конвейер, без да маха спретнато затъкнатата в яката му салфетка. Вилицата поемаше следващия товар още докато предишният биваше старателно сдъвкван, затова почти нямаше загубено време. Дори Леля, на която не беше чуждо да подхранва обмяната на веществата си до краен предел, се втресе мъничко. Енрико Базилика ядеше като човек, най-сетне изтръгнал се от игото на вездесъщите домати.
— Ще заръчам да донесат още една купа с джодженов сос, бива ли? — обади се тя.
Господин Ведър се обърна към Баба Вихронрав.
— Споменахте, че бихте могла да разпрострете покровителството си и върху нашата Опера — смънка малодушно.
— Ами да. Сеньор Базилика ще пее ли довечера?
— Ммфммф.
— Надявам се — процеди Салзела. — Стига да не се пръсне.
— Значи искам непременно да гледам представлението — реши Баба. — Още малко овнешко, добра ми жено.