— Ммм!
Стиснала едната ръка на госпожа Плиндж и запушила устата й, Леля надникна иззад статуята. Чуваше приглушеното пеене откъм залата.
Нищо друго не се случваше. След малко започна да се тревожи. Може пък той да се е уплашил. Или госпожа Плиндж му е оставила някакъв знак. Или е решил, че напоследък светът е станал твърде опасно място за разни Призраци, макар че Леля се съмняваше да му хрумне такава мисъл…
Както потръгнаха нещата, първото действие щеше да свърши преди…
Някъде се отвори врата. Дългуреста фигура с вечерен костюм и нелепа барета прекоси фоайето и се качи по стълбата. На горната площадка свърна към ложите и се скри от погледите им.
— Виж сега — подхвана Леля, опитвайки се да пораздвижи схванатите си мускули, — Баба си пада малко простовата…
— Ммм?
— … затуй според нея е най-очевидно, нали се сещаш, Призрака да влиза и излиза от ложата през вратата. Тя си мисли, че ако не може да се намери таен вход, значи хич го няма. А от такъв таен вход по-добър — здраве му кажи, щото тъй никой досадник не може да го открие. Вие тука много сте хлътнали в операта, ясно? Сврели сте се в тая сграда, слушате смахнати истории, в които нищичко смислено няма, и главите ви май се повреждат. Хората не намират таен вход и си викат: „Леле, колко майсторски е скрит.“ А пък нормалният човек, значи аз и Есме, ще си рече: „Може пък да няма никакъв.“ А най-сигурният начин за Призрака да обикаля тука и да не го виждат е, като го виждат всички, а не го забелязват. Особено ако си носи ключове. Никой не се блещи в Уолтър, ами тутакси поглежда на другата страна. — Тя полека разхлаби хватката си. — Не те виня за нищо, госпожо Плиндж, щото и аз щях да сторя същото за някое от мойте деца, само че най-добре беше да се довериш на Есме още в началото. Тя ще ти помогне, ако туй й е по силите.
Леля пусна госпожа Плиндж, но държеше бутилката здраво. За всеки случай.
— А ако не й е по силите? — неприязнено подхвърли госпожа Плиндж.
— Ти как мислиш, Уолтър ли извърши ония убийства?
— Той е добро момче!
— Значи да разбирам, че не е той, тъй ли?
— Ще го тикнат в затвора!
— Ако е извършил убийствата, Есме няма да позволи.
Нещо се раздвижи в не особено будния ум на госпожа Плиндж.
— Как тъй няма да позволи?
— Опитвам се да ти втълпя — отвърна Леля, — че ако разчиташ на милостта на Есме, може доста да се каеш.
— Ох, какво говорите, госпожо Ог!
— Ти недей да се притесняваш за нищо — малко позакъсня с утешенията Леля.
Досещаше се, че близкото бъдеще може да стане по-леко за всички, ако осигури на госпожа Плиндж заслужена почивка. Порови под дрехите си и извади шише, пълно до половината с мъгливо-оранжева течност.
— Ще ти дам глътчица от нещичко за укротяване на нервите…
— Какво е това?
— Хем успокоява, хем ободрява — увери я Леля. Извади тапата с палец и боята по тавана над шишето се сбръчка. — Направено е от ябълки. Е… общо взето, от ябълки…
Уолтър Плиндж спря пред Осма ложа и огледа коридора.
Свали баретата и си сложи маската. Баретата изчезна в един от джобовете му.
Уолтър Плиндж с маска на лицето сякаш стана десетина сантиметра по-висок.
Извади ключ от джоба си и отключи вратата. Фигурата, която се мушна в ложата, не ходеше като Уолтър Плиндж. Изглеждаше, че всеки мускул и нерв са във властта на пращящ от жизненост атлет.
Звуците на Операта изпълваха ложата. По тапицираните с червено кадифе стени се диплеха драперии. Високите кресла бяха меки.
Призрака се настани в едно от тях.
От съседното кресло към него се наведе някакъв силует и изсумтя:
— Няма-ау да ти дам от мойте рибешки яйчица-ау!
Призрака скочи. Ключалката на вратата щракна зад него.
Баба се показа иззад завесите.
— Брей, пак се срещаме…
Той отстъпи към парапета.
— Не ми се вярва да скочиш — натърти Баба. — Дълго се пада до долу. — Впи най-майсторския си поглед в бялата маска. — А сега, господин Призрако…
Той изпърха върху парапета, размаха ръка в нехаен поздрав и се метна нагоре.
Баба примига. Досега нейният Поглед неизменно вършеше работа…
— Тая скапана тъмнина! — промърмори. — Грибо!
Паничката с хайвера изхвърча от нервно трепналите му пръсти и причини неочаквано вълнение някъде в партера.
— Да-ау, Бабо-оу!
— Хвани го! И ще заслужиш чиния пушена херинга!