— Ние… имахме важна работа…
Лампата грейна. Андре се озърна.
— Вие ли?
Агнес кимна и погледна към Баба. Вещицата не бе помръднала, но се наложи да се съсредоточи напрегнато, за да я различи сред формите и сенките.
Андре взе лампата и пристъпи към камината.
Сенките шавнаха.
— Е? — подкани той.
Агнес също прекоси стаята и размаха ръка във въздуха. Ето я облегалката на креслото, ето я вазата и… нищо друго.
— Но тя беше тук…
— Призрак, значи? — подхвърли Андре язвително.
Агнес отстъпи рязко.
Има нещо гадно в лампата, държана под нечие лице. Сенките са някак неправилни. Падат там, където не им е мястото. А зъбите сякаш изпъкват. Агнес по принуда си спомни, че при смущаващи обстоятелства е попаднала сама в стая с мъж, чието лице внезапно й се стори много по-неприятно от предишния път.
— Защо — подхвана той — не се върнеш незабавно на сцената, а? Предлагам най-добрата възможност за теб в момента. Не се забърквай в онова, което не те засяга. Намесваше се прекалено досега.
Страхът не можа да се изцеди от главата на Агнес, но пък откри местенце, където се претопи в гняв.
— Няма да търпя това! Откъде да знам, че ти не си Призрака?
— О, нима? От кого ли чух наскоро, че Уолтър Плиндж бил Призрака? И на колко хора успя да го кажеш? Случи се така, че той вече е мъртъв…
— Не е!
Сопна се, преди да стисне зъби. Само искаше да изтрие усмивчицата от лицето му. Постигна целта си. Но новото изражение на Андре изобщо не разведри обстановката.
Изскърца дъска.
Двамата се обърнаха.
В ъгъла до библиотечния шкаф имаше закачалка. От нея висяха палта и шалове. Несъмнено само падащите сенки подлъгваха очите, за да виждат от тази гледна точка силуета на стара жена. Или…
— Проклети подове — процеди Баба и този път се сля с предния план на сценката.
Пристъпи встрани от палтата.
По-късно Агнес споделяше, че Баба не била невидима. Просто ставала част от околността, докато не реши да се открои. Била тук, но не личало точно къде. Изобщо не се забелязвала подобно на най-изкусните икономи.
— Как влязохте? — озъби се Андре. — Огледах цялата стая!
— Да видиш означава да повярваш — невъзмутимо отвърна тя. — Разбира се, лошото е, че и да повярваш означава да видиш, а тъкмо с туй сте прекалили тука. Я ме чуй — знам, че не си Призрака… Та какъв си тогаз, щом се промъкваш там, дето не бива да влизаш?
— Мога да ви задам същия въп…
— Аз ли каква съм? Вещица, и то твърде способна.
— Тя е… ъ-ъ, от Ланкър. Оттам съм и аз — смънка Агнес, забила поглед в обувките си.
— Охо, да не сте онази, която е написала книгата? — веднага подхвърли Андре. — Чувал съм хората да я обсъждат много…
— Не! Доста по-зла съм от нея, ясно?
— Такава си е — смънка Агнес.
Андре задълго се вторачи в Баба, сякаш претегляше шансовете си. Изглежда установи, че нямат никаква тежест.
— Ами аз… се мотая из мрачни местенца и си търся белята — изтърси накрая.
— Тъй ли било… Има една много лоша дума за таквиз хора — троснато изрече Баба.
— Знам я — заяви Андре. — Тя е „полицай“.
Леля Ог излезе от подземията, потривайки замислено брадичката си. Музиканти и певци се размотаваха наоколо, без никой да знае още какво може да се случи. Призрака бе проявил почтеността да бъде подгонен и убит по време на антракта. На теория нямаше причина да не изиграят и третото действие, стига хер Трубелмахер да претърси околните кръчми и да събере целия оркестър. Шоуто трябва да продължи.
Да, подсмихна се тя, трябваше да продължи. Досущ като зараждането на буря… не… по-скоро като любенето. Да, туй е то. Такова сравнение повече подхождаше на Леля Ог. Даваш всичко от себе си и рано или късно настъпва мигът, когато няма как да не продължиш, защото е немислимо да спреш. Театърмайсторът можеше да им удържи по два-три долара от надниците, но те щяха да продължат и си го знаеха. Затова продължаваха.
Стигна до една стълба и бавно се изкачи до тавана.
Досега й липсваше увереност. Време беше да провери.
Тук бе опустяло. Мина предпазливо по тясно мостче с перила и се озова над залата. Гълчавата на публиката стигаше до нея по-глухо през тавана.
Там, където дебелото въже на полилея потъваше в дупката, се виждаше светлина. Леля пристъпи върху скърцащата подвижна платформа и надникна.