Выбрать главу

Ужасната горещина едва не й донакъдри косата. На броени метри под нея горяха стотици свещи.

— Страшен ужас ще настане, ако всичко туй се изтърси долу — промълви Леля. — Сградата май ще пламне като плевня…

Погледът й се плъзна по въжето и спря в точка на равнището на корема й, където то бе прерязано до половината. Никой не би забелязал, ако не търсеше точно това.

Очите й зашариха и накрая зърнаха на тъмния под нещо, полузаровено в прахоляка.

Зад нея една от многото сенки се изправи, напрегна се и затича.

— Знам ги аз полицаите — сопна се Баба. — Имат големи шлемове и големи ходила, личат си от цял километър. И сега двамина се пречкат зад кулисите. Всички виждат, че са полицаи. Ти не приличаш на тях. — Тя подхвърли значката на дланта си. — Хич не ми допада туй хрумване за тайна полиция. Що са ви тайни полицаи?

— Защото — отвърна Андре — понякога има тайни престъпници.

Баба замалко не се усмихна.

— По туй спор няма… — Тя се загледа в обратната страна на значката. — Специален участък, Въжената улица…

— Не сме мнозина — продължи Андре. — Току-що започваме. Командир Ваймс казва, че щом нищо не можем да направим на гилдиите на убийците и крадците, по-добре да се заемем с другите престъпления. Скритите. Затова са необходими стражници с… особени умения. Например аз доста добре свиря на пиано…

— Че какви ли умения имат оня трол и онуй джудже? — усъмни се Баба. — Май ги бива само да стърчат тъпо… Аха! Ясно…

— Познахте. За което дори нямаха нужда от подготовка. Командир Ваймс твърди, че по-очевидни полицаи от тях никой не може да измисли. Впрочем ефрейтор Нобс разполага с документи, които доказват, че е от човешката раса.

— Да не са подправени?

— Не ми се вярва.

Баба Вихронрав склони глава настрани.

— Ако домът ти се подпали, кое ще изнесеш първо?

— Ох, Бабо… — въздъхна Агнес.

— Хъм… А кой го е подпалил? — отговори с въпрос Андре.

— Ти си полицай, личи си. — Тя му върна значката. — Да не си дошъл да арестуваш горкия Уолтър?

— Знам, че той не е убил доктор Подкоп. Защото тогава го наблюдавах. Цял следобед се стараеше да отпуши клозетите…

— Имам доказателства, че Уолтър не е Призрака — намеси се Агнес.

— Почти сигурен съм, че Салзела го уби — прекъсна я Андре. — Знам, че понякога се промъква потайно в подземията и съм убеден, че краде пари от Операта. Но Призрака е бил забелязван и когато Салзела е стоял пред очите на мнозина. Затова вече мисля, че…

— Мислиш, а? Мислиш? — скастри го Баба. — Някой тука е взел да мисли най-после? И по какво разпознаваш Призрака, господин полицай?

— Е… нали носи маска…

— А стига, бе. Я повтори и се чуй какво плещиш. Брей! Разпознаваш го, щото носи маска? Значи го разпознаваш, като не знаеш кого виждаш? Животът не е подреден по рафтчета! Кой ви каза, че има само един Призрак?

Фигурата фучеше през сенките на тавана, а пелерината й се развяваше. Светлината очертаваше Леля Ог, взряна в залата долу.

Тя изрече, без да се обръща:

— Здрасти, господин Призрако. Върна се за триона, а? — Пъргаво се премести зад въжето и застана с лице към тъмния силует. — Един милион хора знаят, че съм тука! А ти няма да сториш зло на една дребна старица, нали? Олеле… горкото ми сърчице!

Леля се пльосна по гръб толкова тежко, че въжето се разклати.

Фигурата застина в нерешителност. После извади тънко въже от един джоб на пелерината и се прокрадна към падналата вещица. Коленичи, нави краищата на въжето около пръстите си и се наведе.

Едното коляно на Леля се стрелна нагоре.

— От туй ми олекна, господинчо — осведоми го, когато той отлетя назад.

Тя се изправи бързешком и сграбчи триона.

— Дойде да си довършиш работата, значи? — подхвърли, размахвайки сечивото. — Ама се чудя как щеше да стовариш вината и за туй върху Уолтър! Много ли щеше да се кефиш, като подпалиш всичко?

Силуетът отстъпваше тромаво. Внезапно се обърна, заклатушка се по несигурната опора на мостчето и изчезна в сумрака.

Леля хукна подире му и го видя да слиза по отвесна стълба. Озърна се припряно, сграбчи въже, за да се спусне след него, и чу как някъде затрака макара.

Изфуча надолу с развети поли. На половината път се размина с вързани торби, които със същата скорост се понесоха нагоре.