— Оръжие е, нали? — попита Дебора, когато агентът на ФБР пристигна.
Той не беше сам. Зад него се мръщеше Кийн.
— Кажете, Сернига — подкани го тя. — Оръжие ли е?
Агентът въздъхна и се вторачи в писмото. Не каза нищо, докато не го изчете внимателно.
— Трябва да знаете всичко, нали? — попита той.
Дебора искаше да се усмихне извинително, но очите му бяха остри и устните стиснати. Сернига погледна Кийн, сякаш беше твърде ядосан, за да говори само той.
— Кажи й.
— Всичко ли? — попита Кийн и го погледна недоверчиво и гневно.
— Ако ще й затвори устата и ще я отстрани от пътя ни за десетина минути, да.
Дебора пламна.
— Добре — рече Кийн и седна. — Да предположим, че е оръжие. Групировката „Атрей“ се споменава от петдесетте години на двадесети век. Съобщенията им са непостоянни, винаги пълни с неясни апокалиптични глупости. Никога не са поемали отговорност за нищо и макар да знаем, че имат връзки с ултрадесни организации, склонни към насилие, не можем да разберем какви са целите им. Известно време изглежда ги е предвождал евентуалният им основател, местния предприемач и мултимилионер Едуард Грейвс. Умрял е през шестдесетте години и не знаем кой е поел ръководството. Известно ни е, че голяма част от парите му са скрити и се предполага, че огромна сума е била отделена за бъдещето на „Атрей“. Повечето запознати със случая смятат, че организацията вече не съществува, дори след като името й отново изплува преди няколко години. И после „Атрей“ се появи във връзка със смъртта на някакъв англичанин във Франция.
— Бащата на Маркъс.
— Предполагам. ФБР не знаят какво е правил там, освен че се е опитвал да се сдобие с някакви археологически останки на черния пазар. Британската полиция претърси дома му и намери доказателства за връзка с Едуард Грейвс в края на Втората световна война. Споменава се маска…
— Грейвс служил ли е в армията по време на войната? — прекъсна го Дебора.
— Да — отвърна Сернига. — Бил е военен полицай. Защо? Има ли още нещо, което не сте ни казали?
Тя преглътна. Тоня искаше историята й да бъде запазена в тайна.
— Е? — изпитателно повиши тон Сернига.
Изглеждаше по-студен и по-опасен от всякога и Дебора си представи труповете на двамата гърци, чийто живот можеше да спаси…
— Бащата на Тоня е служил в полк от чернокожи, който е преминал през Южна Германия в края на войната.
Разказа им всичко. Включително спомена за вероятността трупът под маската да е бил на Андрю Мълигру, бащата на Тоня.
Кийн се намръщи и наведе глава. Сернига я накара да повтори историята два пъти, като си водеше записки и ги препрочиташе. Това очевидно беше новина за тях. Вероятно обаче не променяше нищо, но Дебора беше доволна, че най-после може да предложи нещо, което Сернига не знае. Макар че чертите на лицето му не бяха омекнали, когато я погледна.
— Мислех, че татуировката на младежа, когото видях в Гърция, е римска — добави тя, — всъщност е била германска.
— Двете неща са свързани — рече агентът. — Управниците на Третия райх са се мислели за потомци на древните гърци и римляни.
— А оръжието…
— Не се отказваш, нали?
— Мислех, че ако знам какво става, мога да помогна.
— Както помогнахте на двата трупа в Палмето? — сряза я Кийн.
Дебора отново наведе глава.
Сернига заговори сухо и монотонно.
— Поради особеностите на осветлението в стаята зад библиотеката преценихме, че сандъкът с трупа и предметите от погребението е бил два на един метър, горе-долу с големината на ковчег. Освен това смятаме, че е бил подвижен. Тялото е било на дълбочина тридесет сантиметра от капака на сандъка, но определено не на нивото на пода. Ако предположим, че е било на височина метър и нещо, това означава, че под трупа е имало скривалище — с размер около един кубичен метър. В такова голямо пространство може да се скрият всякакви оръжия.
— И не говорим за кутия с пистолети — ехидно подхвърли Кийн.
— Смятаме, че оръжието може да е подобно на оръжията за масово унищожение, които така и не намерихме в Ирак. Направено е в нацистка Германия в последната година на войната и е пренесено тайно заедно с фалшиви антики като прикритие. Известно е, че германската ядрена програма е била доста напреднала, но едва ли са имали материал за атомна бомба. Това обаче не означава, че не са имали материали, които впоследствие са превърнали в някакво устройство, може би „мръсна бомба“, както я наричат.