— Ако в сандъка е имало радиоактивен материал — тихо каза Дебора, — той е бил защитен толкова добре, че радиацията е била абсолютно контролирана. Дори да е изтекло минимално количество, датирането по въглеродния метод би открило масирано увеличаване на радиоактивни частици.
Тя все още се опитваше да се преструва, че това е размяна на идеи, а не нещо като наказание за предишните й действия и бездействия. Искате да знаете какво става? — сякаш злорадстваше Сернига. — Ето какво. И ако ви плаши до смърт, няма кого друг да обвинявате, освен себе си.
— Склонни сме да мислим, че оръжието е химическо или по-вероятно биологическо — рече Сернига. — Нацистите са извършвали задълбочени проучвания в тази област.
В концентрационните лагери — помисли Дебора и отново почувства, че стомахът й се свива.
— Например едра шарка — самодоволно се ухили Кийн. — Или някой гаден грип, или няколко стъкленици с бубонна чума…
— Ричард знаел ли е? — попита тя.
— Не е имал представа — отвърна агентът на ФБР. — Мислел е, че ще обяви едно от най-великите открития на века, ще направи известен музея ви и ще стане национален герой за народа на Гърция.
Новината беше добра, но от неговата уста прозвуча глупаво и просташки.
— Също като вас, и той не е знаел какво става — добави Сернига.
— Мислел е, че става дума за изкуство и история — откровено се озъби в лицето й Кийн и Дебора отново наведе глава. — Можете ли да повярвате?
— А руснакът? — попита тя. — Писмото в него загатваше…
— За какво мислите, че става дума, по дяволите? — с гневен вик я прекъсна Сернига. Лицето му се зачерви и започна да пулсира. — Смятате, че искаме съветите ви като на някакъв проклет експерт, гений, който може да свърши нашата работа? Сто пъти ви казах, че руснакът няма нищо общо с разследването.
— Мислех, че…
— Стига толкова. Върнете се към книгите си и мислете върху тях. Вече не сте заподозряна. Що се отнася до мен, намирам, че ни пречите. Махнете се от пътя ни и не се бъркайте. Отидете на почивка.
— Защо да не отиде в Русия? — иронично подхвърли Кийн.
— Където и да е — просъска Сернига. — Само не се появявайте пред очите ни, докато всичко приключи. Ясно ли е?
Дебора смазано кимна.
65.
На Червения площад се изливаше дъжд. Дебора беше в Москва от два дни и през цялото време валеше толкова безмилостно, че беше невъзможно да си представи града без сиво небе, мокри дървета, лъщящи павета и блестящи кубета.
Два дни.
Знаеше, че това е пълно безумие. Не трябваше да идва тук. След като от десет години не беше напускала Щатите, в рамките на няколко седмици беше предприела две абсолютно непланирани пътувания в Европа. Не можеше да си го позволи и щеше да изплаща цялата абсурдна екскурзия до края на година. И дори през по-голямата част от следващата. В Гърция беше скъпо, но новата капиталистическа Русия далеч я превъзхождаше. Какво правеше тук, за бога?
За да последва насериозно съвета на Кийн и Сернига, сякаш това щеше да изтрие от паметта й презрението, с което я нарекоха глупачка и аматьор? Или за да прогони други образи от съзнанието си?
Мъртвите гърци. Отворените им очи…
Или за да се скрие в друг континент?
Това последното май е най-близо до истината — отбеляза вътрешният й глас.
Имаше обаче още въпроси, които искаше да зададе. Сернига беше казал, че не става дума за археология, нито за руснаците или за Магдебург, но Дебора беше сигурна, че има и нещо друго, което той не спомена. Същността на целия този трагичен фарс. Тя го чувстваше от самото начало — усещането, че кучешките следи, по които върви, всъщност са на вълк или на нещо по-голямо и странно. Щеше да го разпознае само ако заобиколеше ъгъла и го видеше да я дебне.
Беше дошла в Русия, въпреки липсата на достатъчно пари и здрав разум, твърдо решена да проследи дирите още по-нататък, или докато избледнеят напълно, или докато я доведат до звяра.
Предишния ден, след безкрайния полет, Дебора свърши три неща. Запази си стая в хотел „Белград“ близо до парка и само на една спирка с метрото от Кремъл. Посети музея „Пушкин“ и изумено разгледа съкровището на Приам — прочутата сбирка от древни артефакти, които преди сто години Шлиман бе открил в Троя и пренесъл тайно в Германия. Все още не знаеше има ли връзка между съкровището и новото й разследване — освен факта, че смъртта на бившия съветски агент на една пресечка от музея в Атланта и в нощта, когато оттам беше открадната колекция от исторически ценности от времето на Троянската война, не е случайна. Колекцията на Ричард бе фалшификат, но и двете сбирки се бяха намирали в Берлин през 1945 година, когато руснаците чукаха на вратата — и двете бяха изнесени от страната.