— Дейв — каза Сернига, — това е госпожица Милър. Тя е намерила трупа.
Мъжът с оределите коси се обърна да види свидетелката и задържа погледа си върху нея. Тя усети леката му неприязън, въпреки че не можеше да си я обясни.
— Детектив Кийн — каза той, без да протегне ръка. Нито пък показа значката си. Държеше се така, сякаш Дебора по никакъв начин не заслужаваше вниманието му и отново се обърна към лавиците с книги.
— Съзнавам, че ви е много трудно — рече Сернига, — но се надявам, че ще можете да отговорите на няколко въпроса.
Тя кимна беззвучно. Спалнята беше в състоянието, в което я беше оставила. Тайната ниша зад библиотеката все още зееше. Мекият блясък, излъчван от странните съкровища, се отразяваше по стените. Липсваше само трупът. Мястото му на пода беше оцветено в зловещо кървавочервено под светлината на наклонените надолу лампи. Стаичката беше преградена с полицейска лента. Дебора имаше чувството, че гледа през очите на някой друг, че сънува странен кошмар, в който светът е изкривен и нереален.
— Знаете ли дали в музея се съхраняват ритуални оръжия?
Гласът на Сернига я приземи. Тя примига.
— Ритуални? — озадачено попита Дебора. — В една витрина на долния етаж има томахавка…
— Не — прекъсна я той. — Имам предвид оръжие с тънко острие, нещо като кама или сабя.
Тя леко отвори уста, когато осъзна за какво говори детективът, а после кой знае защо се изчерви.
— Не, тук няма такова нещо. Съжалявам.
Нямаше представа защо каза, че съжалява. Ръцете й едва видимо трепереха.
Сернига беше наведен над записките си.
— Тежка нощ за момчетата в района — отбеляза Кийн и криво се усмихна към колегата си.
— Моля? — попита Дебора.
— Това е второто убийство тази нощ — отвърна Кийн и небрежно сви рамене. — Другото е на една пряка оттук. Пак възрастен мъж.
Той го подхвърли безучастно, сякаш констатираше вкуса на сандвич.
— Има ли връзка между тях? — попита Дебора, изумена, че той съобщава този факт.
— Не. Начинът на извършване е съвсем различен.
— Казали сте на полицая навън, че досега не сте знаели за тази стая зад библиотеката, така ли? — попита Сернига.
— Да — отговори тя.
— И тази нощ сте я открили случайно? — попита Кийн.
В очите му определено имаше нещо, което не й харесваше, някаква самонадеяност и подозрителност.
— Не беше случайно. Търсех Ричард, тоест господин Диксън, и влязох тук. Наведох се да взема това парче от керамичен съд и видях кървава диря до библиотеката…
Тя показа парчето, което разсеяно беше стискала в ръката си през цялото време, откакто беше започнал кошмарът — и се сепна, когато двамата детективи се вторачиха в него.
— Съжалявам. — Отново имаше чувството, че е направила нещо абсолютно идиотско. — Трябваше да го дам на първия полицай, който дойде. Или може би да не го пипам, да го оставя там, където беше…
— Нима? — иронично попита Кийн.
— Откъде го взехте? — леко раздразнено попита Сернига.
Дебора посочи.
— Страхотно! — изръмжа Кийн. — Уликите от мястото на престъплението са пипани и разместени.
— Какво представлява това? — попита Сернига, без да обръща внимание на възмущението на колегата си.
— Моля? — сепна се Дебора.
— Керамичното парче. Какво представлява?
— Част от ваза или делва — отвърна тя, отмествайки поглед от Кийн. — Изглежда старинно, но може да е фалшификат. Прилича на древногръцко. Или микенско.
— Гръцко? — Тонът му прозвуча смаяно и заинтригувано.
— Къде е останалото? — процеди Кийн.
— Мисля, че ей там. — Дебора посочи към ъгъла на стаята, където бяха разпръснати другите парчета.
— Има ли някаква стойност? — попита Сернига.
— Зависи дали е автентично — отговори тя. — Искам да кажа старо. Ако е фалшификат, не струва нищо, но ако е оригинално… Това е друга работа.
— Въпреки че парчетата ще трябва да се слепват? — попита Сернига.
— Налага се повечето старинни неща да бъдат залепяни. Ако се направи, както трябва, си остават ценни.
— Колко? — попита Кийн, намесвайки се като каубой, който се кани да отнеме чуждо гадже за танц.
— Нямам представа.
— Кажете нещо приблизително.
— Трябва да видя съда сглобен. Ще зависи от формата и размера…
— Все пак горе-долу?
— Хиляди — потрепервайки отвърна Дебора, — десетки хиляди. Може би и повече.