— Заподозряна ли съм? — попита Дебора.
— Не, разбира се — отвърна Сернига.
Кийн наведе глава.
— Обадиха ми се патрулните полицаи, които са проверили апартамента й. Не са открили нищо. Никакви следи от влизане с взлом или претърсване — добави униформеното ченге.
Кийн въпросително погледна Дебора.
— Какво? — попита тя. — Смятате, че си измислям?
— Вечерта е била напрегната за вас — пресилено любезно отвърна той. — Но не исках да кажа, че сте си измисляли.
Кийн й се ухили иронично и многозначително и тя почувства, че отново се изчервява.
— Не, очевидно смятате, че си измислям? — настоя озадачено Дебора. — Не предполагах, че съм заподозряна.
— Всеки е заподозрян, докато се открият виновните, лейди.
— Не разбирам. — Тя отново почувства глупава мудност и замайване в мозъка си, сякаш бе пияна или дрогирана. — Мислите, че аз съм убила Ричард?
— Не съм казал това, лейди.
— Моля ви, престанете да ми подхвърляте разни неща. — В объркаността й проблесна нещо от предишната й предизвикателност. — Не разбирам какво искате да кажете. И предпочитам да не ме наричате „лейди“.
— Няма проблем — с непохватна ирония отвърна той като недвусмислено я огледа от глава до пети.
Дебора го погледна безизразно. Чувстваше се объркана и зашеметена, сякаш се носеше по повърхността на море и не можеше да докосне с крака дъното. Водата под нея беше тъмна и студена и наоколо обикаляха хищници…
— Другият труп, застреляният с неустановена самоличност? — обади се униформеното ченге.
— Какво за него? — попита Сернига.
— Във вътрешния му джоб имаше някои лични документи. Написаното е на чужд език, вероятно гръцки.
— Гръцки?
— Може би. Не бяха сигурни. В момента проверяват.
— Ако се окаже с чуждо гражданство, играта ще загрубее — кисело отбеляза Кийн.
— Може би трябва да го погледнем — обърна се Сернига към Дебора, — и да ни кажете дали сте го виждали тук.
— Защото е грък и защото горе има стая, пълна със старинни гръцки боклуци? — презрително процеди Кийн. — Мислиш ли, че има връзка?
— Може и да няма — отвърна Сернига, присви очи и се обърна към Дебора. — Знаехте ли, че господин Диксън е провел няколко телефонни разговора с Гърция през последните две седмици?
— Не — отговори тя.
— А имате ли представа по какъв проблем?
— Не.
Още тайни — нещастно помисли Дебора.
Сернига въздъхна и погледна униформения полицай.
— Вероятно убийствата не са свързани, но нека да видим другата жертва.
— Случаят не е наш — раздразнително се намеси Кийн. — И без това имаме предостатъчно работа, за да правим тъпи връзки между богаташ, наръган с нож в дома си, и бездомник, застрелян на улицата.
— Бездомник? — попита Дебора, спомняйки си странния човек, който се спотайваше на паркинга.
— Не знаем със сигурност… — отговори Сернига.
Вратата се отвори без предупреждение и в стаята влезе висок, млад, русокос мъж. Беше слаб и облечен в избелял, измачкан костюм и сива риза, разкопчана около врата. Имаше вид на волеви човек, който не е свикнал да му се бъркат в работата.
— Госпожице Милър? — каза той, без да обръща внимание на полицаите. — Аз съм Калвин Бауърс. Бях адвокат на господин Диксън. Тъй като отговарям за имуществото му, включително и музея, реших да ви предложа услугите си.
Очите му бяха изумително тъмносини, почти лилави в напрегнатостта си.
— Госпожица Милър не е обвинена — рече Сернига, стана и ядно погледна към Кийн.
— Хубаво. — Сините очи на Бауърс заплашително се стрелнаха към Сернига. — Но това е вторият продължителен разпит на госпожица Милър само за няколко часа, при това в нощта, когато е намерила трупа на шефа си. Мисля, че всички доказателства, събрани при такива обстоятелства, ще имат съмнителна стойност, нали? Убеден съм, че такова ще бъде и мнението на съдебните заседатели.
— Достатъчно — каза Кийн и стана.
— Вие ли ръководите разследването? — попита Бауърс.
Въпросът накара Кийн да се поколебае и за миг да изгуби самоувереността си. Той погледна към колегата си.
— Аз го водя — каза Сернига. — Може ли да се върнем на въпроса за нощния натрапник в апартамента на госпожица Милър?
— Натрапник? — Бауърс погледна съчувствено Дебора. — Добре ли сте?
Тя кимна. Усещаше се все така напрегната и се питаше кой е той и от къде на къде застава на нейна страна.