Според Омир Приам е бил цар на Троя по време на гръцката обсада. Той бил баща на Хектор, Трой и Парис, които бяха разпалили войната, отвличайки Елена от Менелай, братът на Агамемнон. Омир описваше града на Приам като много богат и пълен със злато, но до края на разкопките Шлиман все още не беше намерил каквито и да било следи от него. След като обаче работата приключила, той лично го бе открил „случайно“. Някои неща дори се подавали от пръстта. Сред съкровищата имало необикновена колекция от накити. Забележителната и за мнозина твърде съмнителна история ставаше още по-странна, когато, след като си направил снимка заедно със съпругата си София, издокарана с изровените накити, находките бяха изчезнали. Турското правителство било бясно, убедено, че археологът тайно е изнесъл съкровището от страната.
Щом като някои толкова сензационни артефакти могат да изчезнат, защо не и други? — помисли Дебора.
След проучванията си в Турция Шлиман започнал разкопките на Микена. Имал ясно определена цел. Според легендата, когато Агамемнон, царят на победителите гърци, се върнал в Микена, невярната му съпруга Клитемнестра го примамила в банята, където с помощта на любовника си го убила. Погребали го с пищна церемония и Шлиман се надявал да намери гробницата му.
Членовете на гръцкото правителство, както и всички останали, били скептично настроени към очакванията на археолога, но му дали разрешение да провежда разкопки. Шлиман бил убеден, че царският гроб е на точно определено място и изкопал тунел досами главния вход, сигурен, че разравя хвърлена отгоре, а не естествено улегнала и сбита пръст. След като прокопал три метра обаче, той не намерил нищо. Валяло проливен дъжд. Шлиман попаднал на друга шахта, после на още една, и на още три — и нещата взели да стават интересни.
Открил няколко гроба, съдържащи останки от множество тела със златни диадеми с вплетена медна тел. До телата имало поставени сребърни вази и ножове от обсидиан. В четвъртия гроб попаднал на останки от пет трупа, окичени с накити — изумителна сребърна фиала с форма на глава на бик със златни рога, бронзови мечове и златни чаши. Най-забележителното било, че три от телата имали великолепни златни погребални маски.
Едва когато Шлиман се върнал в първия тунел и продължил да копае по-надълбоко, светът на археологията най-после затаил дъх и очите на всички изумено се насочили към древногръцката крепост на хълма. В последния разкопан гроб Шлиман намерил най-значителната си находка — още три трупа, два от които със златни маски. Третата била невиждана дотогава — различна от останалите, по-голяма, по-отличителна, царствена.
В телеграма, по-късно отхвърлена като подправена, с обичайното си високомерие Шлиман съобщил на един атински вестник, че е видял „лицето на Агамемнон“.
Това обаче не било вярно. Всъщност телата и намерените погребални вещи се оказали с три века по-стари от времето на Агамемнон, ако изобщо такава личност някога е съществувала. Нещо повече, някои учени изразили съмнения относно автентичността на зрелищната маска на „Агамемнон“, твърдейки, че формата й е твърде странна. Стилът на носа не съответствал на останалите части на лицето. Мустаците определено изглеждали по модата на деветнадесети век… Възникнал въпросът дали Шлиман не бил преминал от кражби и манипулации към откровено фалшифициране.
Но докато Дебора седеше на стола и размишляваше върху всичко това, в съзнанието й се породи друга хипотеза. Възможно ли беше при разкопките на Микена да са били открити повече предмети, отколкото Шлиман бе оповестил? Възможно ли беше също така нетрадиционната погребална маска, свързана, макар и неоснователно с Агамемнон и днес гордостта на Националния археологически музей в Атина, да е фалшификат? И ако беше така, имаше ли автентична маска, която Шлиман бе заменил? Дали истинската маска беше „изчезнала“ така, както бе изчезнало от Троя съкровището на Приам? Дали пък — колкото и абсурдно да изглежда — тази маска не беше в спалнята на Ричард допреди няколко часа? И ако това би било вярно, как би могла да се озове там, по дяволите?
Ричард може и да беше малко заслепен от юношеските си идеи, но далеч не беше глупак. Ако бе смятал, че стаичката зад библиотеката му съдържа най-голямата уникална колекция от микенски артефакти извън Гърция, тогава би трябвало да е имал доказателство за автентичността й, пълна информация за това къде и кога е намерена. В кръговете на археолозите произходът беше всичко. Беше ли Ричард проследил движението на тази скъпоценност от момента на откриването й? И ако го беше сторил, още някой знаеше ли за това? Убийците му? Онези, на които се беше обаждал в Гърция? Случайно съвпадение ли беше, че възрастен руснак, появил се преди няколко дни, бе умрял в същата нощ и то само през две преки? Знаел ли е нещо за антиките?