Ами ако ченгетата наистина са замесени?
Кийн беше полицай. Той не я харесваше, но беше ченге. Сернига изглеждаше по-разумен и уравновесен, но… кой би могъл да каже какъв е. От една страна Дебора искаше да се свърже с тях и да им съобщи, че не бяга, но нещо я спираше. Дали да не се обади на Калвин Бауърс…
И какво извинение ще измислиш? — попита ироничният й вътрешен глас. — Смяташ, че му липсваш? И той копнее за непохватната, интелектуално и емоционално увредена жена, на която случайно попадна, докато ченгетата я разпитваха за убийство, извършено по особено жесток начин?
Млъкни.
Плати на шофьора на таксито и излезе в жегата. До музея водеше широка стълба. Мина под портала с колони, купи си билет и започна да се разхожда из празните бели и кънтящи помещения, под прозорците, изрязани точно под високия таван без орнаменти и покрай статуите със съвсем дребни надписи.
Това пространство беше пълна противоположност на американските музеи — непретенциозно и лишено от мебели. Ни най-малко не отстъпваше от гледна точка на развлекателната си стойност или висококултурната си изисканост. Но притежаваше характерна гръцка специфика: не позволяваше нищо да отвлече вниманието на посетителите от експонатите, изложени със семплост, граничеща с аскетизъм. Нямаше хора, хванати за ръце, нямаше весели цветове или привличащи окото диаграми. Атмосферата му сякаш казваше: „Ако искаш да знаеш повече, а това е задължително, купи си учебник или се върни в училище“. На Дебора музеят й хареса — особено се впечатли от колекцията от островната група Циклади със странните й, сякаш постмодернистични статуи, напомнящи за Мур и Пикасо, художници, творили четири хиляди години по-късно.
Тя разгледа внимателно микенската сбирка, като се придвижваше от витрина на витрина умишлено бавно, за да остане в помещението, докато туристите бързо преминават край нея. Нищо не приличаше на предметите, които Ричард беше скрил зад библиотеката си в Атланта. Разбира се, колекции имаше и в други музеи, но тази беше най-голямата и най-богатата. Отново я преряза мисълта, че ако са копия, съкровищата на Ричард са изработени от майстори импровизатори, а не са подражания на съществуващи и запазени образци. С други думи, сбирката му беше или автентична, което би било изумително, или фалшификат — нещо пагубно за доброто му име.
Най-дълго се задържа пред погребалните маски и по-точно пред тази на „Агамемнон“ — и остана доволна, че музеят не я е нарекъл с това неправилно име. Дебора се вторачи в нея, опитвайки се да си припомни снимката, която беше видяла на компютъра в музея. Убедеността й, че онази маска също не е била копие, нарасна.
Погребалната маска на „Агамемнон“ беше малко по-голяма от естествените размери, изработена от злато и леко несиметрична, въпреки че Дебора не можеше да определи дали това е оригиналният й вид или е деформирана от трите и половина хилядолетия, прекарани под тонове пръст и камъни. Носът и устните бяха тънки, а веждите изящно извити. Имаше големи мустаци и брада. Ушите бяха леко отдалечени от косата и брадата и стърчаха като криле. Най-поразителното нещо бяха очите. С формата на бадеми, без ириси и зеници — само цепки, които изглеждаха отворени и същевременно затворени, като придаваха загадъчен израз на лицето, сякаш застинало между живота и смъртта.
— Отдавна я гледате.
Гласът до нея беше плътен и със силен акцент. Дебора се обърна и видя мъж на средна възраст, вероятно грък, със сериозни очи като на ловна хрътка.
— Извинете — каза тя и бързо се огледа, за да види дали не пречи на някоя група туристи. Човекът вероятно беше екскурзовод. Дебора беше толкова погълната от изследването си, по-точно от детективското си разследване, че не бе усетила присъствието му. Откога я наблюдаваше?
— Не е необходимо да се извинявате — рече той и сви рамене толкова изразително, че лицето му се състари с десетина години. Черните му очи блестяха като твърди бонбони. — Свикнал съм хората да се впечатляват от маската, но малцина са толкова… задълбочени и съсредоточени. Сигурно следвате археология.
Дебора се усмихна.
— Аз съм уредник на музей в Америка.
— Простете. Не исках да намекна за липса на знания. Английският ми е… слаб.