— Искам да ви задам още един въпрос.
— Моля.
— Ако маската е истинска, каква е вероятността според вас Шлиман да е намерил друга като нея, която не е била показвана публично?
По-късно, когато си припомняше този разговор, Дебора си даде сметка, че лицето му приличаше на голяма, самотна къща със светнали прозорци и с уютна запалена камина вътре. След като зададе въпроса си, щорите изведнъж се спуснаха. За миг той се втренчи сякаш някъде през нея.
— Никаква. Не виждам как би станало такова нещо — заяви Попадреус, погледна часовника си и се усмихна, този път усмивката му беше предпазлива и не озари черните му очи. — А сега, съжалявам, но ще трябва да ме извините. Имам работа. Забавлявайте се. И моля ви, заповядайте отново — добави той, след като вече се беше отдалечил на няколко крачки от нея. — Споменете името ми на входа и няма да плащате за билет.
Дебора се загледа след него и се запита какво толкова беше казала, че го накара бързо и неспокойно да си тръгне.
23.
На връщане от Археологическия музей Дебора спря пред сергия на улицата и си купи яркожълта раница — багажът й засега. След това намери сравнително евтин бутик и я напълни с дрехи, като неопределено се запита дали това означава, че възнамерява да остане повече от един-два дни. Купи си тениски, къси панталони, памучно бельо, бански костюм, който вероятно щеше да й бъде малък, и дълга, широка бяла рокля, ушита от мек, ефирен плат, може би муселин. Стори й се типично гръцка, като от класическата античност. В днешно време европейската мода уеднаквяваше всички. Младите гъркини бяха облечени стилно, в ярки цветове, излъчваха самоувереност и същевременно любопитна сексуална наивност, а възрастните бяха с наметнати шалове върху безформени черни рокли, в които сигурно беше горещо като в пещ. Дебора се надяваше, че гръцките й покупки ще й помогнат да се слее с местните жители, но шансът беше малък. Не видя никого с нейния американски ръст и постоянно усещаше заинтригувани, безсрамни погледи върху себе си.
Откри голяма книжарница с богат избор от пътеводители и исторически книги на английски и избра няколко. Купи и двата обемисти тома „Гръцки митове“ от Робърт Грейвс. Изобилието от класически сюжети, изложено в музея, я беше накарало да осъзнае колко малко знае за Омир, Есхил и Еврипид. Трябваше да понавакса.
Върна се в хотела след четири. Беше уморена и гладна. Искаше й се веднага да си легне, но трябваше и да хапне нещо. Чете час и нещо, изкъпа се, облече някои от новите си дрехи, взе две от книгите и излезе в сухата жега и прахоляка.
От площад „Синдагма“ тя тръгна по „Ермоу“ и стигна до „Плака“, неотдавна преустроения турски център на стария град. Тук нямаше нито коли, нито бетон. От двете страни на тихите калдъръмени улици бяха построени хотели в неокласически стил, облицовани с теракота. Почти на всяка пресечка имаше джамии или църкви. Куполите и минаретата бяха от грубо одялани тухли. Много сгради имаха странен вид, сякаш бяха облепени с люспи. Тук-там се виждаха много по-стари останки — развалини от древна римска арка, част от колонада от класическия период на Гърция. Атмосферата я успокои, за разлика от обстановката в музея и малко загадъчния разговор с директора. Това беше Атина, която очакваше да види — процъфтяващ и елегантен град, здраво свързан с миналото си.
Потънала в удоволствието на турист, Дебора погледна нагоре и съзря Акропола и част от сграда с колони от двете страни. Всичко беше окъпано в златиста светлина. Гледката беше зашеметяваща. Тя спря, вторачи се в постройката и сякаш физически усети излъчването й. В пътеводителя пишеше, че това е част от Пропилеите или храма на Атина Нике. Изящният бял мрамор блестеше, сякаш зареден с вътрешен огън, който му придаваше неземен вид. Легендите разказваха, че там бащата на Тезей е чакал вест за сина си, заминал на остров Крит да се сражава с Минотавъра в лабиринта под двореца на Кнос. Тезей обещал на връщане да покаже успеха си, като опъне на корабите си бели платна, но развълнуван от победата, забравил. Корабите му пристигнали в пристанището с черни платна. Баща му помислил, че синът му е убит и се хвърлил в пропастта, където намерил смъртта си.
Легенди. Храмът действително ги излъчваше. Може би това привличаше там хора като Ричард и Шлиман. На такива места митовете за богове и герои от войни бяха живи.