— Имате право — предпазливо отговори тя, като чакаше да разбере накъде ще тръгне разговорът.
— Искрено ли вярвате, че аз съм извършил… деянието.
— Точно така. А сега ще ми кажете, че не сте вие.
— Да.
По линията се чуваше само спокойният му, образован глас. Нямаше изщраквания, нито шум или други гласове. Маркъс вероятно седеше в хотелска стая подобна на нейната…
— Когато за пръв път ми се обадихте в Атланта, вие попитахте дали са взели трупа. Кои са „те“ и ако сте знаели, че Ричард е мъртъв, защо попитахте за трупа му?
— „Те“ са двама гръцки бизнесмени. Ричард е уредил с тях сделка, която се е объркала.
— А въпросът ви за трупа?
Този път мълчанието му продължи много по-дълго и Дебора се запита дали връзката не е прекъснала. Когато Маркъс отново заговори, гласът му сякаш се изви от мрака като тънка струя дим, все едно че думите идваха далеч от слушалката. Дебора си спомни мириса пред апартамента й и предположи, че той пуши лулата си. Гласът му сега й се стори по-замислен и приятен.
Защото баща ти пушеше лула — строго си напомни тя.
— Видели сте специалната колекция на Ричард едва след смъртта му, така ли? — попита Маркъс.
— Това има ли връзка с разговора ни?
— Тогава не знаете какво е било взето.
— Радвам се да чуя, че не ме подозирате в кражба.
— Мисля, че няма да е лошо, ако си имаме повече доверие и съставим нещо като работна хипотеза. Аз приемам, че вие не сте извършили убийството и не сте откраднали нищо. Приемете и вие същото за мен. Засега.
— Засега — съгласи се Дебора.
— И допускам, че предметът, взет от забележителната колекция зад библиотеката, не е у вас. Знам какво представлява, но не съм го виждал в нощта, когато Ричард умря.
— Продължавайте.
— Какво мислите, че е взето?
— Погребална маска. Като онази в Националния археологически музей. Според Шлиман е принадлежала на Агамемнон.
— Според Шлиман — повтори Маркъс. — Но вие не вярвате, че в откритите в Микена некрополи са били тленните останки на човека, повел гърците срещу Троя?
— Не.
— Ричард вярваше.
— Ричард беше… — Дебора осъзна, че се усмихва, и отново придоби сериозно изражение. — Мечтател.
— Вероятно затова не ви е показал съкровищата си, които биха засенчили останалите експонати от музея ви.
Дебора се ядоса, но отговори спокойно.
— Смятате, че маската в колекцията на Ричард е от разкопките на Шлиман от деветдесетте години на деветнадесети век?
— Знаете ли какво е съобщил по телеграфа Шлиман за атински вестник по повод откритията си в Микена? Написал е: „Видях лицето на Агамемнон“.
— По-късно обаче е отрекъл да е изпращал подобно съобщение…
— Разбира се, че ще го направи — невъзмутимо отвърна Маркъс. — Въпросната маска така и не е стигнала до официалните власти в Атина.
— Мислите, че маската в музея е фалшификат?
— Напротив, автентична е. Но това не е маската, която Шлиман е имал предвид. Имало е още една, намерена в най-богатия гроб. Той е запазил в тайна съдържанието му.
— Смятате, че Ричард е притежавал маската, която според Шлиман е била сложена на лицето на Агамемнон? — предпазливо попита Дебора, опитвайки се да проумее странното му твърдение. Това беше невъзможно — дори ако Агамемнон действително бе съществувал. Очевидно все още не беше чула всичко.
— И не само маската — каза гласът по телефона. — Вие сте видели достатъчно от колекцията, за да разберете колко е богата, нали?
— Да. — Тя усети, че не й достига въздух и я обзема нещо между страх или вълнение, докато слуша думите на Маркъс. Колкото и малка да беше вероятността всичко да е истина, възбудата разсея съмненията й към него и разказа му.
— И не ви ли се стори странно, че убийците са оставили такива безценни неща и са взели само една погребална маска?
— Да — призна Дебора, — макар че маската е… изключителна… Уникална.
— Така е, но едва ли е била просто извадена от някоя витрина, нали?
— Не. — Тя се задъха още повече, усещайки, че й предстои да научи някаква ужасяваща истина.
— Взели са цялата витрина. Представлявала е голям шкаф на колелца със стъклен похлупак.
Дебора си спомни следите от някаква тежест в окървавения килим, специалния електрически контакт на пода и правоъгълника светлина, насочен към мястото. Предметът в средата на тайната стая е бил много по-голям от маска. По гърба й полазиха тръпки и изведнъж усети студ.