Още няколко метра…
Мина покрай бараките, откъдето я наблюдаваше един самотен козел. Звукът на мотора отслабна, тъй като пътят правеше завой по източната страна на склона, но после отново се усили. Още един завой и преследвачът щеше да излезе на правата отсечка и да види Дебора. Тя побягна.
Пред нея се появиха античните колони на храма на Аполон. Руините бяха безлюдни и пред тях се издигаше дебела телена ограда. Бръмченето на мотоциклета отново затихна. Може би стрелецът щеше да размисли, да реши, че Дебора пак се е скрила, и да се откаже от преследването. Тя изкриви лице от болката в глезена, стисна зъби и хукна. Зави й се свят и неволно започна да залита по нагорещения асфалт.
Мотопедът излезе от завоя и ревът му прозвуча като изстрел. В един момент беше далечно бръмчене като цикада или косачка за трева, а после звуковите бариери изчезнаха и мотоциклетът забуча зад нея. Дебора не се обърна. Ако нападателят се беше прицелил в нея, тя само можеше да се надява, че няма да я улучи. Нямаше сили дори да се хвърли в канавката.
Измина още петнадесет-двадесет метра, стигна до разклона и зави надясно. Древният храм беше ограден с високи, симетрични каменни блокове, които заглушиха звука на мотопеда. Тя забеляза маси, столове, сергия за пощенски картички, магазин, автобус и… хора.
Нахлу в първото кафене, като преобърна някаква метална маса, докато си проправяше път към кухнята. В заведението нямаше клиенти, но до бара пушеше сервитьор. Той се стресна и се обърна, когато масата се прекатури на земята и една жена на средна възраст с набръчкано и строго лице, заплашително се отправи към Дебора.
Волята й да бяга изведнъж я напусна, загуби равновесие и се строполи на пода, като бутна няколко стола и събори още една маса. Ранена, кървяща и изтощена до краен предел, тя не беше в състояние да помръдне.
— Съжалявам — измънка Дебора, когато гъркинята се изправи над нея.
Жената изкрещя нещо на сервитьора и после се обърна към Дебора. Суровото й изражение се замени със загриженост.
— Всичко е наред — каза тя.
Сервитьорът й подаде бутилка вода.
Гъркинята надигна главата на Дебора и допря бутилката до устата й.
Дебора отпи голяма глътка и почувства как по вените й потече живителна хладина.
Все още имаше усещането, че ще припадне, но успя да се надигне на лакти и да погледне към улицата. Мотористът беше там. Тъмното стъкло на зелената му каска беше зловещо обърнато към нея. След това мотопедът форсира, стрелна се по улицата и се скри от погледа й.
38.
Гъркинята, която се представи с името София (като първата съпруга на Шлиман), предложи на Дебора да хапне — агнешко на скара и краставици. После намаза охлузената и изподрана кожа на бедрото й с йод от старинно кафяво шишенце със стъклена запушалка. Тя знаеше само няколко думи на английски, повечето свързани с менюто, но непрекъснато бъбреше дружелюбно и това успокои Дебора.
Тя й съобщи, че е преследвана от мъж с мотоциклет. Не спомена, че е стрелял по нея и отказа на предложението на София да се обадят на полицията. Гъркинята леко се отпусна, вероятно защото предполагаше, че историята ще бъде посрещната с недоверие. Дебора се изправи и заяви, че вече се чувства добре и ще вземе автобус или такси до хотела, но София възрази и изкрещя нещо на сервитьора, който излезе и след малко се върна зад волана на стар фиат.
Дебора прие шише вода, хляб и за нейна изненада — непохватна прегръдка — и се качи в малкото ръждясало возило. София избъбри поток от неразбираеми гръцки думи, погали я по бузата и й се усмихна окуражително. Докато наместваше дългите си, схванати и изранени крака в колата, Дебора почувства, че ще се разплаче.
Гъркинята се увери, че сервитьорът знае пътя до хотела, тъй като английският му се ограничаваше до имена на английски футболисти като Бекам, Сколс и Оуен и въодушевени, но неопределени звуци, и фиатът потегли към новата част на града и хотел „Ефир“.
Дебора очакваше, че в хотела ще има новини за нея — бележка от Маркъс или самият той ще седи и ще пуши лулата си във фоайето. А може би съобщение от Калвин… Никой обаче не беше проявил интерес или загриженост към кошмарния й следобед и този факт дълбоко я потисна. Щеше да й бъде много приятно, ако Калвин й бе драснал няколко реда.