— Дебора — извика той.
— Разкарайте го! — изкрещя Кийн.
— Опитват се да ме задържат! — извика Дебора.
Пазачът застана пред Калвин, който се опитваше да види какво става.
— Аз съм неин адвокат! — извика той. — Не можете да я арестувате, без да вземете и мен.
— Не я арестуваме — отвърна Сернига, без да откъсва очи от Дебора, — въпреки че можем и ще го направим, ако глупавото й упорство продължава.
Калвин се освободи от охраната, взе на бегом последните няколко метра и се присъедини към тях. Пазачът го последва като надигран футболен защитник.
— Може ли да повикаме други ченгета? — обърна се Дебора към Калвин.
— В безопасност сте — каза Сернига.
— С вас? — извика тя. — Сериозно? Искам да видя значката ви.
Лицето на Сернига помръкна.
— Нямаме време за такива неща — започна той.
— Искам да видя значката ви! — повтори Дебора, повишавайки тон.
Сернига погледна накриво Кийн. Другият детектив сви рамене и отмести поглед встрани. Сернига направи кисела физиономия, бръкна в якето си, извади черен кожен калъф с размера на портфейл, отвори го и й го показа.
Дебора се вторачи в съдържанието на портфейла. Там имаше карта със снимката на Сернига, шофьорска книжка и три големи букви: ФБР.
53.
— ФБР? — попита Дебора и инстинктивно погледна Кийн, който сви рамене и кимна, мълчаливо изразявайки съгласието си. — Защо не ми казахте?
— Беше решено, че не е необходимо — отвърна Сернига.
— Почакайте — намеси се Калвин. — Защо случаят се смята за федерален? Кой има правомощия тук?
— Аз — отговори Сернига.
Кийн се беше дръпнал назад и ги наблюдаваше насмешливо.
— Това е безумие — рече Калвин. Възмущението му го накара да се отърси от професионалните задръжки. — Не може да се представяте за ченге и после…
— Мога. В случая мога да направя точно това.
— Извинете. — Стюардът се появи отново. Имаше срамежлив вид. — Пътниците от самолета чакат да слязат. Моля ви, бихте ли се преместили в сградата на летището?
Сернига се завъртя на пета и тръгна.
Минаха през митницата и паспортния контрол, като показваха значки, даваха обяснения и продължаваха да се карат помежду си. По ирония на съдбата, като се имаше предвид, че именно нея водят по такъв унизителен начин, Дебора изглеждаше най-спокойната в групата. Положението не би могло да е по-лошо — помисли тя и макар че беше стъписана от лицемерието на Сернига, се почувства в малко по-голяма безопасност.
Калвин обаче не се успокои толкова лесно.
— И все пак искам да знам защо федералните агенти разследват случая — гневно извика той.
— Вече ви казах — отвърна Кийн. Злорадството му от процедурата бързо бе преминала и той отново беше станал кисел и раздразнителен както обикновено. — Откраднатите предмети са изнесени от щата и са предявени обвинения в международна контрабанда. Случаят очевидно е твърде голям за нас, обикновените ченгета.
Униформеният полицай се качи в черно-бяла кола и замина. Дебора и тримата мъже седнаха в стария олдсмобил на Кийн, паркиран в нарушение на правилника пред отделението за получаване на багажа, напуснаха очертанията на летището и поеха по магистрала 85. Ченгетата седяха отпред, а Дебора и Калвин се настаниха на задната седалка, където беше прекалено топло и задушно. В продължение на няколко минути никой не каза нищо.
Дебора погледна Калвин. Той се беше втренчил намръщено навън през стъклото, но се обърна към нея и се усмихна.
— Не исках да те посрещам така.
Тя кимна, сякаш знаеше какво има предвид той и споделяше чувствата му.
— Къде предпочитате? — обади се Кийн.
— Какво означава това? — троснато попита Калвин.
— Питам дамата къде иска да я закараме — обясни Кийн и се ухили на Сернига, който не реагира.
— Имам ли избор? — попита тя.
— Вкъщи ли искате да се приберете и да се изкъпете или да отидете в музея?
На Дебора не й хареса идеята да се къпе, докато Кийн обикаля из апартамента й.
— В музея. — Смяташе да се върне у дома сама и освободена от напрежението, а не да чупи хубавите си порцеланови чинии от гняв и да бъде учтиво разпитвана.
Ами ако Калвин пожелае да дойде с теб? — лукаво попита вътрешният й глас.
Млъкни.
Тя се загледа навън през стъклото и прехапа устни, за да престане да се усмихва.