Дебора не беше споменала пред полицаите, че бе срещнала Тоня в Гърция, и че чернокожата жена също е заинтересувана от изчезналите антики.
— Добре, но няма да получиш заплатата си, ако музеят не блести от чистота, когато приключиш. Нямаше ме само няколко дни, а ти не си помръднала пръста си. Идвала ли си изобщо на работа?
— Използвах случая да посетя семейството си в Луизиана — отговори Тоня. Предизвикателността й нарасна. — Музеят беше затворен и полицаите се пречкаха навсякъде. Не се обиждайте — добави тя и кимна на Кийн.
— Няма — отвърна той, като очевидно се забавляваше.
Хитро — помисли Дебора, полагайки усилия да сдържи усмивката си. Реши, че е постъпила добре, като не спомена името й в разказите си за Гърция.
— Госпожице Милър? — властно попита Тоня, сякаш тя беше уредникът, а Дебора чистачката. — Може ли да говоря с вас, преди да си тръгнете тази вечер, по въпроса за документите ми?
— Разбира се — предпазливо отвърна Дебора.
Но се запита защо чернокожата жена все още е в музея и защо слухти около ченгетата, след като двете бяха разбрали, че издирваните съкровища са копия. С последната си забележка Тоня беше уредила среща между тях, затова до края на нощта Дебора щеше да получи отговор на този въпрос.
— Искам да ви питам нещо — каза Кийн, когато вратата се затвори зад Тоня. — Ако вие бяхте откраднали маската, какво щяхте да направите с нея?
Дебора се замисли. Вероятно той й отправяше завоалирано обвинение, но въпреки това трябваше да отговори.
— Предполагам, че бих се опитала да я продам на черния пазар, освен ако не работя за определен купувач. Или ще я скрия, докато нещата се успокоят и всички, освен най-упоритите колекционери престанат да я търсят.
Кийн повдигна вежди. Може би не очакваше откровен отговор, но реши, че този му върши работа.
— Ами ако крадците са работели за определена заинтересувана страна — попита Сернига, — например за гръцкото правителство, и са дошли не да откраднат маската, а да я изследват?
Дебора им беше разказала уклончиво за разговорите си с Попадреус, но федералният агент беше усетил, че крие нещо.
— Мисля, че бих направила каквото е необходимо, за да се уверя в автентичността на маската.
— И как бихте го направили?
Тя въздъхна.
— В идеалния случай бих се обърнала към експерт, който да изследва маската, макар че според мен въпросните хора може да са били експерти. След това бих я дала в лаборатория, където да бъдат извършени анализи.
— Ако е продавал или подарявал маската, Ричард сигурно е доказал предварително автентичността й пред купувача.
— Ако е мислел, че маската ще го превърне в мишена за безскрупулни търговци, Ричард би я скрил и би я показал само на заинтересуван купувач. При всички случаи не е можел просто да изпрати лабораторните анализи на купувача и да очаква, че той ще приеме единствено неговата дума за достоверността им. Купувачът би искал да наблюдава тестовете.
— Не разбирам — каза Кийн. — Ако предметът е голям и е от злато, тогава е ценен. Какво значение има колко е стар и какъв е произходът му?
— Това не е въпрос на парична стойност — намеси се Калвин, — а на културна ценност, естетика, историческо значение и връзка с митове и легенди. Тези неща го правят безценен.
— Не разбирам — повтори Кийн, сякаш се гордееше от факта, че е далеч от всичките тези глупости.
— Всъщност между парична стойност и културна ценност няма разлика — обясни Дебора. — Златото е ценно и има висока стойност само защото хората са решили, че им харесва, и се среща сравнително рядко в природата. Както и диамантите. В диамантите няма нищо особено, освен че са рядко химично съединение, и хората са решили, че ги харесват. Едно и също е. Но докато златото и диамантите непрекъснато се добиват от много места, микенската погребална маска е уникална. Няма да бъдат изработени други като нея, но тъй като не е възможно да се отдели стойността от възрастта й, на кого е принадлежала и така нататък, процесът на доказване на автентичността е решаващ.
— Как може да стане това? — попита Сернига. — Споменахте за лабораторни анализи. Какви? Датиране по въглеродния метод?
— Златото не може да се подложи на такова изследване. Радиовъглеродното датиране се прилага за материал, който някога е бил органичен. Методът не е надежден за златото.