— Споменах само за маската, но трупът е бил изнесен от щата, вероятно прекаран нелегално по международни канали. Това е федерално престъпление, нали?
— Разбира се. Но кога са разбрали?
Дебора осъзна какво има предвид Тоня и млъкна, сякаш изпита същата паника, както когато чу разговора между Кийн и Сернига през отдушника в банята.
— И двамата дойдоха да разследват убийството на Ричард — каза Тоня. — На този етап никой не знаеше нищо за контрабанда или откраднати предмети, или поне не споменаха такова нещо. Тогава защо е замесено ФБР? Обадих се на мой приятел, който работи в полицията на окръг Клейтън, и го попитах кои са най-често срещаните причини ФБР да се включи в разследване на убийство. И знаеш ли какво отговори?
— Да?
— Престъпления от омраза. Не се поколеба. Това беше първото, което каза. Престъпления от омраза.
Дебора отново изпита чувството, че е на абсолютно погрешен път, търси погрешни улики и подрежда друг ребус…
— Но как е възможно убийството на Ричард да е престъпление от омраза? — попита тя, като се опитваше да се отърси от объркаността си. — Той беше бял, от мъжки пол, и доколкото знам, не беше извратен. Жена му беше починала отдавна, но… Не. Не беше извратен.
— Възможно е престъплението от омраза, което разследват, да не е свързано с Ричард? Ако е било извършено преди години?
О, боже — помисли Дебора. — Пак се започва.
— Баща ти? — попита тя. — Мислиш, че разследват смъртта на баща ти?
— И аз си зададох много въпроси — леко отстъпи Тоня. — Свързах се с военните власти и дори споменах за ексхумирането му. Просто се питам дали някой не е решил да разследва случая.
— Тогава защо пазят разследването в тайна? Особено от теб?
— Наистина. Но предпочитам да бъда предпазлива.
Дебора кимна бавно и замислено. Престъпление от омраза? Не вярваше в такава версия, но знаеше, че ако го каже на Тоня, ще разклати основите на новото им приятелство. За чернокожата журналистка историята за смъртта на баща й беше прекалено важна и свързана със силно емоционални проблеми, за да приеме каквото и да било недоверие. Познаваше Тоня достатъчно добре и знаеше как би реагирала. Щеше да се обиди, да се ядоса, да се разсърди и да се затвори в себе си.
Дебора мълчеше. Изражението й беше сериозно.
— Като стана дума за тайни, забелязах, че си започнала да си слагаш грим и парфюм, а? — Тоня изведнъж започна да се държи фамилиарно. Тонът й стана весел и закачлив. — Запитах се кога ще проумееш, че университетът няма да ти вземе дипломата, ако от време на време се държиш като жена.
Дебора махна с ръка и се изчерви. Беше си сложила малко червило и две капки „Шанел №5“ — неща, които държеше неизползвани почти от епохата на Шлиман.
— А някога чистачките си знаеха мястото — с шеговита надменност отбеляза тя.
— Хубави времена бяха. — Тоня подсили забележката си със силен ироничен смях и излезе от стаята.
Дебора се замисли върху разговора им и загатнатото в него обещание за бъдещи неприятности.
Престъпления от омраза?
— Между другото — каза Тоня, като подаде глава на вратата, — как се наричаше онзи град до швейцарската граница?
— Магдебург.
— Така си и мислех. Не е той. Поне аз не можах да го намеря. Има Магдебург близо до Берлин, но едва ли е имало смисъл да се опитват да пренасят нелегално товар чак дотам, ако Съюзниците са дишали във врата им, нали?
— Да — намръщи се Дебора. — Може би има и друг град със същото име.
— Може би — каза Тоня и излезе.
Дебора включи компютъра и написа „Магдебург“. Първите страници бяха на немски. Едната като че ли разказваше за театър, а друга за туристическа забележителност, но никоя не съдържаше географски карти. Опитът да намери с търсачката „Магдебург“ също не даде резултат. Следващата страница показа нещо като сайт на търговска камара, който за щастие беше на английски. Указанията я препратиха към географска карта.
Тоня имаше право. Магдебург наистина се намираше в средата на страната, на около сто и петдесет километра от Берлин, в провинция Саксония-Анхалт. Да изпратят трупа в онази посока би означавало да го предадат на Съюзниците от Запада. И дори ако намерението на германците е било да го отдалечат от руснаците, които са приближавали от изток, това пак не обясняваше как трупът се бе озовал на двеста и петдесет мили по-нататък на юг.
Дебора не се отказа от търсенето и прегледа друга страница. Една-единствена статия на английски изпъкваше сред останалите. Тя щракна на нея и озадачеността й нарасна.