„Кръв и цветя. Масов гроб, открит в Магдебург. По време на изкопните работи за полагането на основите на сграда в германския град Магдебург през 1994 година строителите с изумление отрили масов гроб със скелети на тридесет и двама души. Всички са загинали от насилствена смърт в периода 1945–1960 година. Сега нов съдебномедицински метод ще определи точната дата. Отначало изследователите смятаха, че гробът в Магдебург е изкопан от Гестапо, но за нацистката тайна полиция не е било обичайна практика да прави масови гробове в центъра на града, с изключение на последните седмици на войната. Убийствата, изглежда, са станали през юни, 1953 година, и са били извършени от съветската тайна полиция. Криминалистите често използват метода с полена, намерен върху жертвите, за да определят кога е станало убийството, но Райнхард Зибор, биолог и специалист по съдебна медицина в университета «Ото фон Герик», е установил, че поленът може също да се използва, за да се определи кога е настъпила смъртта — важен момент в случая с масовия гроб в града. Както страдащите от алергия знаят, поленът се отделя от различни растения в различно време на годината, в зависимост от цъфтежа им. Всеки, който умира в определен момент, има полен в носа си — обяснява Зибор. Той е промил носните кухини на двадесет и един черепа от магдебургския гроб. Седем са съдържали големи количества полен от живовляк и по-малки количества от липа и ръж. Всички тези растения отделят полена си през юни и юли. Жертвите са починали през лятото, и този факт предполага, че екзекуцията се е състояла след поражението на нацистите, затова вината пада изцяло върху съветското разузнаване.“
Това беше всичко. Дебора беше по-озадачена от всякога. Защо вината автоматично се приписваше на Съветския съюз и имаше ли някаква връзка с историята на Волошинов, предполагаемият бездомник, убит близо до музея? Имаше ли връзка между масовата екзекуция и нейното собствено издирване на убийците на Ричард? Или връзка между тях и следата от фалшиви антики, която очевидно ги оплиташе? Изглежда старите кости бяха свързани по някакъв начин, сякаш всеки труп, открит от нея, беше част от по-голямо и по-странно човешко образувание, чиято истинска същност щеше да се изясни едва когато Дебора се отдръпнеше назад от сглобения скелет.
Във всичко това имаше точно толкова логика, колкото и в новата идея на Тоня за престъпленията от омраза. Докато крачеше обратно към Сернига, Дебора опита да се отърси от тази мисъл. Помъчи се да се убеди, че идеята не се основава на реални доказателства. Спомни си обаче мършавия бял младеж, който два пъти се беше опитал да я убие в Гърция, злобното му, самодоволно изражение, обръснатата глава, татуировките…
Престъпления от омраза?
Сернига я закара до дома й, като през целия път мълча. Изчака, докато Дебора отвори вратата на апартамента си и се увери, че вътре няма никого и нищо не е докосвано. Тя разбра, че не е така едва след като той си тръгна.
На пръв поглед всичко изглеждаше наред, но след час и нещо Дебора започна да забелязва дребни несъответствия — окачени на закачалки дрехи, които беше хвърлила в коша за пране, чекмедже на бюрото, оставено незаключено и разместени книги на лавиците. Маркъс беше споменал, че не е пипал нищо в апартамента й, и тя му вярваше. Ако той беше казал истината, тогава някой друг бе влизал там, докато я нямаше, и очевидно беше търсил нещо. Тайнственият посетител не беше бързал, сякаш знаеше, че Дебора няма да се върне скоро, и умело се бе опитал да прикрие претърсването. Ако не беше нейната педантичност, граничеща с обсебеност, Дебора вероятно нямаше да забележи дребните размествания. Нямаше обаче представа какво са търсили.
Тя се обади на Сернига да му съобщи, но добави, че не желае никой да я безпокои отново. Огледа повторно апартамента си и след малко размисъл, прикова със стари гвоздеи вратата.
— Вероятно сутринта ще ми трябват десетина минути, докато изляза — измърмори Дебора и остави чука на масата, за да й е под очи.
Обгърната от тишината на стаята и влажната лятна нощ в Атланта, тя отново и отново се запита дали изобщо има представа защо Ричард беше убит. В Гърция нещата сякаш се бяха изяснили, макар че всичко вече й се струваше толкова отдавна и толкова далеч… Очакваше, че нещата ще се доизяснят със завръщането й у дома — но полицаите все още се мотаеха из музея и Тоня развиваше странни теории. Празнотата, зейнала след смъртта на Ричард, все още не беше запълнена, и Дебора се чувстваше напълно объркана.