Тя взе телефонната слушалка и набра номер.
— Ало?
— Здравей, Калвин. Обажда се Дебора. Съжалявам, че звъня толкова късно.
— Мислех, че като се върнеш от Гърция ще мога да спя спокойно.
Дебора се усмихна и неудобството й се изпари, когато чу удоволствието в гласа му.
— Не ми казвай, че се нуждаеш от сън за разхубавяване. — Тонът й загатваше „точно ти“. Тя прехапа устни, когато той се засмя.
— Тъй като си будна по всяко време, независимо в кой континент се намираш, сънят за разхубавяване очевидно е мит.
Дебора се изчерви и смени темата на разговора, преди да развали всичко, като подхвърли някаква мъглява забележка колко лесно Калвин флиртува.
— Намираш ли за странно, че именно федералните агенти се появиха да разследват убийството на Ричард, и то преди някой да е казал нещо за контрабанда или за някакви международни престъпления?
— Не — отговори той, като бързо се съсредоточи. — Но сега, като спомена за това… Какво имаш предвид?
— Сещаш ли се за някаква възможност убийството на Ричард да е свързано с престъпление от омраза?
Калвин млъкна, сякаш нещо изкара въздуха от белите му дробове.
— Престъпление от омраза? Срещу Ричард? Как?
— Не знам — неубедително отвърна тя. — Просто се питам.
— Странна мисъл за посред нощ.
Дебора усети, че той отново се усмихва. Добре че поне не беше добавил: „в хубавата ти главица“.
— Знам. Съжалявам. Не трябваше да те безпокоя.
— Няма проблем. Радвам се, че говоря с теб. Преди… докато бяха ченгетата… — Гласът му постепенно заглъхна. — Сега е по-добре.
— Да.
— Добре ли си? Искаш ли да дойда?
Дебора се поколеба секунда по-дълго, отколкото трябваше, но отговори безгрижно, че всичко е наред и не е необходимо. И се е залостила здраво…
— Щом си сигурна.
— Искаш ли утре да се разходим с кола? Ще попитам Сернига дали не му трябвам, но мисля да отида на едно място.
— Така ли? Разбира се. Къде?
— Атина.
— Пак в Гърция? — Калвин беше наистина стъписан. И може би разтревожен и дори паникьосан.
— Атина, Джорджия — засмя се тя. — Родината на местните булдози. Там между другото се намира и Центърът за приложни изотопни изследвания.
— Какво е това, за бога? — попита той, но вече облекчено.
— В този Център разполагат с една много голяма и скъпа машина, където може би е бил закаран за анализ трупът на Агамемнон, след като е бил изнесен от спалнята на Ричард.
— Чий труп???
И Дебора му разказа.
55.
Сутринта се обади на агент Сернига, който я увери, че днес не му е необходима. Би могла да свърши някоя работа „в района“, но трябвало да държи включен мобилния си телефон и да не напуска страната. Тя се съгласи и някак успя да избегне други въпроси.
Защо не му кажеш за лабораторията? — запита се Дебора, — и че може би си заслужава да се провери, ако гърците са занесли там трупа с погребалната маска?
Защото вероятно това беше задънена улица. Защото може би не си струваше да се издирват откраднатите предмети. Защото тя подозираше, че Сернига все още пази в тайна от нея истинската причина за разследването. И защото се безпокоеше, че доброто име на Ричард ще бъде опетнено, ако се разчуе, че е вложил толкова много енергия в колекция, която не заслужава дори да бъде поставена на лавиците в някаква тайна стаичка — да не говорим за гръцкия Национален археологически музей…
А не е ли защото обичаш да си играеш на детектив? — попита вътрешният й глас.
Не — предизвикателно отговори тя. — Не.
Обади се на Калвин и го предупреди, че ще го вземе от кантората му. Той трябваше да се погрижи за някакви документи, преди да се измъкне до края на деня. Калвин говореше за разходката им така, сякаш щеше да бъде придружена от шампанско и кошница с ягоди и Дебора реши да се издокара, като обръщаше внимание на всички детайли — нещо неприсъщо за нея. Сложи си обеци и парфюм, като го направи с женско удоволствие, което също не беше характерно за нея. Изпробва по-тъмен нюанс червило, но тази стъпка й се видя твърде смела, и го избърса, смутена от импулса си.
Господи — помисли тя. — Мразя ухажването. Или с каквото там го е заменил двадесет и първият век. Цялата тази предпазлива игра, глупавите усмивки и многозначителните разговори, дребните лъжи, престореното безразличие и опитите за спечелване на надпреварата чрез психическо въздействие. Да, точно така. Ухажването е като да играеш тенис, с цел да загубиш — да постигнеш достоен резултат, така че мачът да не изглежда нагласен, но въпреки това загубен. Игра на тенис с високи токчета и воал.