Дебора и Калвин придобиха подходящи за случая смаяни изражения.
— Точно така — продължи Керем и се впусна да обяснява съставните части, като напевно изброяваше имената и функциите им. Очевидно мислеше, че Дебора има представа за какво говори. — Това е източникът на йони — добави той. — Това е инжекционният магнит, самият пелетронен ускорител, анализиращият магнит, фарадеевите клетки, електростатичният анализатор и детекторът на частици на въглерод 14. Щом пробата е на по-малко от шест хиляди години, ще можем да определим точно възрастта й.
— Отлично — отбеляза Дебора.
Доктор Керем протегна ръка за епруветката с парчето дърво.
— Може да ми го оставите — каза той. — Попълнете формулярите на рецепцията и ще се свържем, когато тестовете приключат. Ще струва четиристотин долара.
— Кога ще бъдат готови резултатите?
— След около два-три месеца. Спешно ли е?
Дебора посърна.
— Да.
— Можем да го направим за две седмици, но цената е шестстотин долара. Или дори по-бързо.
Две седмици?
Дебора се замисли, опитвайки се да съобразява бързо.
— А кога ще бъдат готови предишните проби?
— Предишните проби?
— Да — отговори тя, без да поглежда Калвин. — Преди седмица и нещо нашият музей изпрати други проби. Човешки останки и керамични парчета. Донесоха ги двама гърци. Може би ще вземем всички резултати едновременно.
Дебора затаи дъх. Лаборантът се намръщи и прелисти страниците на тефтера си.
— Не виждам други проби от вашата институция.
— Може да са записани на името на Ричард Диксън, главният попечител на музея. Той се занимава с по-големите разходи.
Той отново провери. Тя прехапа устни.
— Диксън. Да, ето. Платено е допълнително, за да се укори процесът, и би трябвало утре следобед да са готови. Адресът за обратна връзка обаче е друг. Ще ги изпратим по пощата.
— Чудесно — с разтуптяно от вълнение сърце рече Дебора. — Ще дойдем утре, преди да ги изпратите. Господин Диксън очаква с нетърпение резултатите. Трябва спешно да вземем решение за една изложба.
— Добре — съгласи се Керем. — Ще останете ли в града?
— Ще отседнем в някой хотел — отговори тя, отново без да поглежда Калвин.
56.
Взеха две стаи, макар че според Дебора шансът да използват само едната беше по-голям от средностатистическата прогноза. Мисълта я накара да се почувства нервна и непохватна. Не беше сигурна какво мисли Калвин и макар да смяташе, че са на едно мнение, съмненията й — неизменно най-силните гласове в такива положения — я изнервиха още повече.
В такива положения…
Звучеше така, сякаш се случваше всяка седмица. Истината беше, че се случи много отдавна. Тя прогони мисълта и започна да наблюдава Калвин как се храни.
Дебора би се задоволила със сандвич и бира, каквито имаше на всеки ъгъл в Атина, Джорджия. Очакваше, че ще хапнат набързо на крак и после ще отидат да си легнат. Калвин обаче имаше други намерения. Не беше наясно какви са, освен че включват повишаване на тонуса на вечерта.
Той беше намерил и запазил маса в най-луксозното и скъпо бистро в града, където със сигурност не се мотаеха хлапета в лятна ваканция, и поръча агнешко и бордо с вида на човек, който знае как се правят тези неща. Дебора устоя на изкушението напук да си поръча бира, за да се направи на интересна — тъй като от една страна не беше сигурна какво би постигнала, а от друга се забавляваше, че го вижда как демонстрира класа и стил. Бистрото даде официален тон на вечерта и й беше трудно да се отпусне. Заведението беше неестествено тихо. Приличаше по-скоро на синагога, отколкото на ресторант и натоварваше всяка дума с особено значение. Дебора реши да остави Калвин да говори.
Той й разказа за работата си, като наблегна на нейното еднообразие вместо на детайлите, и за страстта си към риболова, спестявайки й подробностите и по тази тема.
— Всичко е стратегия — каза Калвин. — Да избереш подходящата муха за съответната риба и за съответните условия. А още по-добре е да си направиш изкуствени мухи и да се учиш как да надхитриш рибата.
Дебора се усмихна.
— Знам, че звучи лесно за един адвокат — рече той, — но повярвай, надхитряването на кафявата пъстърва в бързотечащ поток е по-удовлетворяващо от всяка сполучлива сделка или договор, независимо от заплащането.