Погледна часовника си. 22:30. Дано не беше Сернига или по-лошо, Кийн.
„Калвин“ — помисли тя. Облекчението й се пребори със срама и безпокойството, когато неговото име изплува в съзнанието й.
Долепи око до шпионката, отстъпи крачка назад и се намръщи. Беше Тоня.
62.
Странно беше да я види в апартамента си. Двете седяха до масата в кухнята и пиеха виното, което Тоня беше донесла. Бяха разговаряли нормално само веднъж, на хиляди километри от Атланта, в някакво гръцко селце, и това вече изглеждаше нереално.
— Агент Сернига дойде в музея днес следобед. Разказа ми какво се е случило. Като видях изражението на Кийн, си помислих, че сигурно се нуждаеш от питие — каза чернокожата жена.
Дебора се усмихна едва-едва и й благодари.
— Кийн не ме харесва.
— Ако това те утешава, той не харесва и мен.
— А ти какво правеше в музея? Мислех, че си напуснала.
— Трябваше да подготвя документите си — ухили се Тоня. — Пък и все още не съм кандидатствала за друга работа. Напуснах, за да покажа на федералните агенти, че с теб не сме приятелки, но може би ще те помоля да ми дадеш втори шанс. Ако полицията ме обвини в намеса в разследването им, ще трябва официално да обявя кога ще подам заявление за друга работа. Може би „Атланта Джърнъл Конститюшън“ ще ме поискат като разследващ журналист, но е по-вероятно да ме назначат отново като кулинарен критик. Няма да им хареса, ако има нещо подозрително в досието ми. По дяволите. Не съм мислила, че някога ще чистя тоалетни.
— Това е само временно, а не…
— Да, докато намеря нещо по-добро. Така казваше майка ми. — Тоня се усмихна дяволито. — Искам да чуя за нощувката ти с адвокат Калвин Бауърс.
Дебора отвори уста от изумление.
— Сернига ли ти каза? — попита тя. Не изпитваше ни най-малко желание да обсъждат този въпрос.
— Не, по дяволите. Никой не ми е казвал. Сама се досетих.
— Нямай доверие на репортер.
— А на чистачка? Хайде, момиче, искам подробности.
— Прекарахме приятна вечер.
— Убедена съм. Виждам, че пак си с червило.
— Да ми даваш козметични съвети ли дойде или да чуеш новините ми?
— Какви новини? — с престорена подозрителност попита чернокожата жена, сякаш отклоняваха вниманието й от любовната авантюра.
— Резултатите от изследванията на трупа. — Гласът на Дебора прозвуча тихо и унило в собствените й уши.
Тоня се опитваше да прогони чувството й за вина за смъртта на двамата гърци, но усилията й не помагаха. Истината се рееше невидима между тях и караше Дебора да се чувства някак отдалечена и изолирана, сякаш се намираше в дъното на дълъг, тъмен тунел.
— Намери ли тялото? — попита Тоня.
— Не, но видях резултатите от датирането по въглеродния метод.
— Онова, което мислим ли е?
— Донякъде. Керамиката и вероятно златото са от деветнадесети век. Трупът е от средата на четиридесетте години на двадесети век.
Тоня внимателно остави чашата си.
— Смяташ, че е баща ми?
— Не знам.
— Но какво предполагаш?
— Възможно е. — Дебора беше прекалено уморена и отчаяна, за да спори. — Но нещо не се връзва…
— Това би обяснило защо са замесени федералните агенти. — Тоня стана и в очите й блесна вълнение. — Било е престъпление от омраза.
— Не знам — повтори Дебора и поклати глава. — Не разбирам защо някой толкова настойчиво би искал трупа, дори да съдържа доказателства за това как е умрял. Военните не обичат тези неща да се разравят, пък и новината вече е стара.
Чернокожата жена я погледна обидено.
— Съжалявам.
— Ами ако военният полицай, който го е убил, по-късно е станал важна клечка или е баща на важна клечка? Това би означавало много. Някой може би се опитва да прикрие убиеца или семейството му.
— Може би. — Дебора не се беше чувствала по-изтощена и унизена, но Тоня, разпалена от предположението си, изглежда, не го забелязваше.
— Не мислиш ли така?
Това беше предизвикателство, което Дебора не желаеше да приеме.
— Предполагам, че е възможно.
— Но не мислиш така.
Тоня не искаше да се откаже. Нужно й беше искрено и ентусиазирано насърчение, но не го получаваше.
— Смяташ, че баща ми не заслужава вниманието? — попита тя, възвръщайки част от предишната си арогантност. — Мислиш, че ничий нос не може да бъде натрит заради убийството на чернокож през 1945 година?