Амеротке бе сигурен, че Хатусу умишлено е избрала тази стаичка, за да подчертае усещането за принадлежащата й царствена сила. Да, тя наистина приличаше на фараон, раздаващ правосъдие. Лицето й бе коренно променено: нямаше и следа от миловидност или моминска невинност. Челюстите й бяха ядно стиснати, а очите й гневно искряха. Съдията погледна към Сетос и преви коляно. Засвидетелстваното уважение бе повече знак на учтивост, но Амеротке не бе забравил и предупреждението на Омендап: Хатусу подчертаваше по всички възможни начини желанието си да бъде регент и дори фараон.
— Ваше височество — изрече ясно Амеротке. — Призовахте ме да се явя пред вас…
— Да, но ако не искаш да останеш, може да си вървиш! — гласът на Хатусу бе напрегнат и тя изговаряше думите си пестеливо.
Амеротке въздъхна и се изправи, като скръсти ръце на гърдите си. Очите на Сетос сега го следяха внимателно.
— Аз съм върховен жрец в Залата на двете истини и представлявам справедливостта в името на фараона!
— Не, ти си тояга от кораво дърво — приведе се напред Хатусу, но сега се усмихваше. — Амеротке, спомняш ли си? Едно време з… за… заекваше… — изимитира тя.
— Да, помня добре как вие ми се подигравахте. Вие и любимото ви сиво коте…
— Амеротке, ти винаги си бил прям. Виждам, че си преодолял заекването, но лицето ти е все така потайно. И решимостта ти да постъпваш винаги според убежденията си никак не е намаляла. Не те ли отегчава това?
— Ваше височество, бях отгледан в двора на баща ви, затова умея да скривам емоциите и мислите си зад добри маниери…
— Някои ще кажат, че не ти липсва наглост — обади се Сененмут.
— В такъв случай ще им отвърна, че явно имаме много общо помежду си — невъзмутимо го изгледа съдията.
Хатусу се разсмя и скочи от стола. Доближи до Амеротке и се облегна плътно о него, вдигайки нагоре лицето си. В обвилата ги слаба светлина съдията се почувства така, все едно се бяха върнали години назад: той е съвсем млад мъж, а тя — закачливата и палава дъщеря на фараона. В този миг Хатусу го целуна по бузата и с елегантна крачка се върна до трона, където се отпусна с капризно нацупени устни.
— Какво искаш, Амеротке?
— Да бъда оставен на мира.
— Не, питам те в качеството ти на съдия.
— Дълъг живот, здраве и благоденствие за фараона. Също и мир в дома му.
— Амеротке — намеси се Сетос. — Не се превземай пред нас с прекалената си скромност. Ще го кажа направо: чертата вече е изтеглена. На коя страна заставаш?
Съдията повдигна вежди с думите:
— Е, боя се, че съм останал там, където съм бил и преди тегленето на чертата.
— Ти си лъжец! — отново се намеси Сененмут. Амеротке пристъпи напред и надзирателят на строежите вдигна примирително ръце: — Вземам си думите назад. Наистина не мисля, че си лъжец. Вярвам, че си почтен човек, освен ако не си пълен глупак. Но си ужасно неотстъпчив. Не виждаш ли, че царството се е плъзнало към гражданска война?
— Ще застана на страната на фараона срещу враговете му — отвърна Амеротке.
— А кои са враговете на фараона? — запита Хатусу високо и рязко, като протегна едната си ръка и разтвори длан. Амеротке видя царския картуш на Тутмос III и печата с ясно очертаните йероглифи, изобразяващи бога на мъдростта Тот и двойната корона на Египет. — Е, добре, какво казва законът? — попита тя.
— Оня, който държи в ръцете си печата на Египет — отвърна Амеротке, — е изразител на божествената мощ на Амон Ра.
— Аз го държа — каза тя. — Онези глупаци от съвета мислят, че доведеният ми син ме мрази и отблъсква. Но грешат…
Амеротке се приведе и целуна картуша:
— Какво искате от мен? — посочи той към Сетос.
— Ето, там е седнал онзи, който е Очи и уши на фараона. Ако се налага да се открият неприятелите…