— Промяната у него е настъпила след връщането му от Сакара, така ли?
— Да, но не знам по каква причина — подсмръкна тя. — И сам видяхте, че се е хранил само с овче месо и чеснов лук.
— Да, но тази храна е забранена за жреците. Тя го омърсява и прави нечист…
— И аз му го казах, но той само се изсмя. Обясни ми, че единственото му желание е да тъпче корема си с овче месо и чеснов лук. Не искаше да хапне нищо друго — вдигна тя оцапаното си с боя и сълзи лице: — Господарю, защо смъртта го настигна точно сега? А какъв самохвалко беше! Е, понякога ми е давал и подаръци…
— Приемаше ли посетители? — запита Амеротке.
— Не, никакви. Само днес — изтърва тя подноса и се отправи към един от тъмните ъгли, — но къде ли се е дянало… Да, беше рано сутринта. Спя много малко и обичам да гледам изгрева на слънцето. Когато заранта отворих портата, намерих парче ленен плат, свито и превързано с червена връвчица — гласът й прозвуча по-глухо. Тя се наведе и затърси нещо в тъмното. — Да, ето я! — върна се и му подаде восъчна фигурка, чиито ръце и крака бяха вързани с червена връв.
— Знаеш ли какво е това? — запита Амеротке.
Възрастната жена присви очи, за да я види по-добре на слабата светлина.
— Някаква кукличка. Детска играчка.
Амеротке остави статуетката на масата.
— Да, наистина е играчка — въздъхна той, — но искам да я изгориш, след което да почистиш и да пречистиш стаята!
После се спусна по стълбите и слезе в градината. Шуфой бе приклекнал до портата, стиснал здраво скъпоценния си вързоп.
— Търпеливото чакане пречиства сърцето на човека — зазвуча напевно гласът на джуджето.
— Да, а също и здравият нощен сън — не му остана длъжен Амеротке. — Шуфой, тръгваме.
Слугата отвори портата и последва господаря си. Продължи след него мълчаливо и с наведена глава: не искаше да се разбере колко уморен и тъжен се чувстваше след онова, което се бе случило в отсъствие на съдията: докато господарят му оглеждаше покоите на Аменхотеп, джуджето възнамеряваше да пообиколи из градината и да потърси нещо, което си струваше да прибере. Но точно когато Амеротке и старицата се скриха във вътрешността, някой потропа на портата. Шуфой изприпка обратно, защото имаше опасност за оставения там вързоп. Отвън чакаше човек, облечен в черно. Той бутна в ръцете на джуджето нещо увито в парче ленен плат.
— Това е за господаря ти! — почти изсъска гласът му в мрака.
След миг тъмната фигура бе изчезнала. Любопитният Шуфой развърза червената връвчица и се взря уплашено в грубо изработената восъчна фигурка с овързани като на пленник глезени и китки. Джуджето мигом долови заплахата като знак, символизиращ бога Сет: господарят му бе набелязан за унищожение! Размаза с пета фигурката, защото се срамуваше от проявеното любопитство и защото „не е работа на слугата да смущава покоя в сърцето на своя господар“, както твърдеше Книгата на пословиците.
Убиецът, фанатичен поклонник на Сет, се взираше в нощта седнал с кръстосани нозе в голямата пещера, зейнала високо над ронливото и прашно уади12 в отвъдния край на Долината на царете.
Огромната пещера бе стара; по стените й се виждаха чудновати знаци. Тя беше известна като светилище на богинята Мерецегер, но сега тук всичко бе запуснато. Възрастният жрец Лабда лежеше в един от ъглите с прерязано гърло и разбита глава: кръвта му бе изтекла в гъсти и лепкави локвички около мършавото му тяло, оваляно в прахта. Отвъд оголените скални зъбери се простираха обширните Червени земи — свърталище на лъвове, чакали и космати хиени, чийто вой цепеше нощта. Убиецът подсили огъня от изсушени парчета оборски тор и погледна към копието, костения лък и колчана със стрели до себе си. Огънят държеше хиените настрана, но стрелите бяха допълнителна защита срещу ненаситните нощни страшилища.
Приседна по-близо до огъня и се загледа към звездите над самия отвор на пещерата. Захапа парче диня и отново спря погледа си върху трупа. Вече бе направил приношение на Хор — една чапла, а после и стария жрец. Главорезът затвори очи и пое дълбоко въздух. Отправи мислена молитва към богинята лъвица Секмет и към Сет, бога на мрака, разрухата и смъртта: очакваше от тях да чуят молбата му и да изпратят на помощ своите демони.