— Е, господарю, високият пост е тежичък, а!
Амеротке се изправи и спусна крака от леглото.
Шуфой му подаде чаша студена бира, а той видя на масата поднос с прясно опечен хляб и отрязани надълго парчета от печена гъска.
— Добре е да дойдеш при нас в градината — оглеждаше внимателно Шуфой господаря си. — Слънцето започва да клони на запад, а под смоковниците е хладно и приятно.
— Трябва да изляза — каза Амеротке, отиде до масата и взе подноса.
— Защо? — попита Шуфой.
— Защото трябва — уклончиво отговори Амеротке. — По работа. — Хапна набързо, после си изми ръцете и лицето и облече чиста роба. Извади от един сандък дебела вълнена пелерина и портупей с бронзови бутони; накрая вложи меча и кинжала си в ножниците. — Кажи на Норфрет, че ще се върна скоро. И недей да я тревожиш.
Съдията се спусна по стълбите, без да обърне внимание на предупредителните погледи на Шуфой. Спря на долната площадка, любувайки се на уханието на цветята в градината, където Норфрет учеше двете момчета на писмо. „Как бих искал да остана“ — помисли си той. Но възрастният жрец би могъл да му каже нещо важно. Амеротке се замисли за миг дали да тръгне с колесница, но едно шумно заминаване без видимо значим повод щеше да разтревожи Норфрет и да породи куп въпроси от страна на момчетата. Той излезе тихомълком от страничен изход. Пътят с очертани коловози беше доста пуст. Към него приближаваше някаква процесия; оказаха се група младши жреци, ескортиращи окичено с цветя и гирлянди младо биче, което напъваше жили в бродирания си хамут. Той се поклони на преминаващите и погледна бързо в теглената кола; почти веднага отправи кратка благодарствена молитва към Маат, че го бе предпазила от присъствието на Шуфой или Пренхое в този миг. Колата беше пълна догоре с кости — сигурна поличба за малшанс: жреците откарваха отпадъци от салханата13 в пустинята, за да ги заровят.
Не след дълго Амеротке мина през градските порти и тръгна по пътя покрай омазаните с кал домове на занаятчии и селяни, слизайки към кейовата стена. Засега не чувстваше никакво напрежение, пазарите и сергиите работеха с пълна пара. Във въздуха се носеше острият мирис на самородна сода, която продавачите хвърляха върху работните си места срещу мухите и другите насекоми. Съдията продължи покрай брега на реката. Слънцето бе тръгнало към залеза. Амеротке се спря на една сергия и купи кратуна с вода — жегата и прахта в Долината на царете бързо свиваха гърлото и устата пресъхваше.
После мина бързо покрай увлечени в игра момчета, които се дуелираха с папирусни стъбла. Други събираха животински изпражнения; предстоеше да ги овалят в слама, да ги положат по покривите на къщите си и да ги изсушат до твърдо, за да ги ползват като гориво през идващата зима.
Група хесети — пеещи момичета в чест на богинята Хатор — бяха привлекли огромна тълпа, задръстила пътя. Амеротке спря да погледа. Момичетата бяха провокативно издокарани с високи омаслени перуки с вплетени цветни нишки. На врата на всяка от тях бе овесен лотосов цвят; обеците им със същата отсянка подскачаха и проблясваха при всяко движение. Телата им бяха голи, с изключение на слабините, скъпернически покрити с плътни ленени полички, които се повяваха предизвикателно, докато певиците с пляскащи ръце се извиваха в чувствен танц, провлачвайки леко крака:
Техният предизвикателен танц, а и още по-възбуждащата песен привличаха вниманието на шляещите се моряци, които повтаряха гръмогласно думите и охотно приемаха малките късове папирус, предлагани от придружаващите музиканти: грубо изрисуваните по тях любовни сцени действаха като допълнителен еротичен стимул. Група нубийци с кожи от пантера по телата си бяха увлечени от ритъма на музиката на флейтите и с подчертано желание се присъединиха към танцуващите девойки. Пристигна полицията, охраняваща пазара. В последвалата суматоха Амеротке се измъкна от тълпата, следвайки пътя над кейовите стоянки, където гъмжеше от ладии и салове. Търговци, моряци, сводници, проститутки и безчислен брой посетители се тълпяха в бирариите и винарните, увлечени в размяна на клюки или на стоки. Съдията съзнателно избягна множеството, продължавайки пътя си покрай доковете и скелите, докато складовите постройки и жилищата оредяха, отстъпвайки място на кален път, който се извиваше между огромните гъсталаци от папируси. Амеротке спря и се загледа към Некропола, над който чудновато оцветените остри скали от гранит и варовик опасваха Долината на царете. Той затвори очи и завъртя на пръста си халката с изображението на Маат. Съзнаваше, че го грози опасност. Но щом жрецът змияр разполагаше с ценна информация, той бе длъжен да отиде при него. Сега просто помоли Маат да се погрижи за безопасното му завръщане.