— Ахаха — рече Гърдър без капка радост. — Електричество, естествено. Ахаха. Стреснах се за момент.
Масклин се появи сред яркия кръг и погледна хартията.
— Чух те да четеш — каза той. — Има ли нещо интересно?
Гърдър отново се надвеси над буквите.
— Съобщение за целия Персонал — прочете той. — Сигурен съм, че всички сме информирани за все по-влошаващото се финансово състояние на Магазина през последните години. Тази стара сграда с толкова объркан план, макар и да е била съвсем подходяща за безгрижния купувач от 1905 година, не подхожда на вълнуващия свят на 90-те. Освен това, както всички знаем, за нещастие бяха забелязани липси на стоки и значителен спад на оборота, вследствие откриването на нови големи обекти в града. Сигурен съм, че тъгата ни поради затварянето на „Арнолд Брос“, който както знаете, е бил основа за богатствата на „Арнко“, ще намалее след новината за плановете на Групата да го замени със Суперспестовния Супермаркет в Търговския Център „Нийл Армстронг“. Във връзка с това, Магазинът ще бъде закрит в края на месеца и скоро след това ще бъде разрушен, за да освободи пространство за вълнуващия нов комплекс за развлечения „Арнко“ — … Гърдър утихна и се хвана за главата.
— Пак тия думи — обади се с натежал глас Масклин. — Закриване. Разрушаване.
— Какво е развлечение? — попита Грима.
Канцеларият не й обърна внимание. Масклин нежно я хвана за ръката.
— Мисля, че иска да остане сам за малко — прошепна й той. Набоде с върха на копието си големия лист, посмачка го, и го сгъна, докато стана достатъчно малък за носене.
— Предполагам, че абатът ще иска да го види — обясни той. — Никога няма да ни повярва, ако…
Той млъкна. Грима се взираше над рамото му. Той се обърна и погледна през стъклото на голямата врата към коридора зад нея. Там имаше някаква сянка. С форма на човек. И ставаше все по-голяма.
— Това какво е? — обади се тя.
Масклин стисна копието.
— Мисля — смънка той, — че може да е Рязко Смъкнати Цени. — Те се обърнаха и притичаха при Гърдър.
— Някой идва — прошепна Масклин. — Бързо на пода!
— Разрушен! — изхленчи Гърдър. Беше се обърнал с ръце и се клатеше насам-натам. — Всичко си върви. Последно намаление! Всички сме обречени.
— Е да, но не мислиш ли, че можеш да слезеш на пода и да продължиш да си бъдеш обречен там? — попита Масклин.
— Нали го виждаш, че не е на себе си — обади се Грима. — Давайте — добави тя с ужасяващо бодър глас. — Оппалянка!
Подхвана Гърдър, вдигна го и му помогна да се пусне по веригата от кламери. Масклин ги последва. Вървеше заднишком и държеше вратата под око.
Помисли си: Онзи беше видял светлината. Сега тук би трябвало да е тъмно, а той е видял светлината. „Но никога нямаше да успее да я угаси навреме, пък и то — все тая. Не вярвам в никакъв демон на име Рязко Смъкнати Цени и изведнъж — ей ти го на. Ама че странен свят.“
Той се шмугна в сянката на купчина хартии и зачака.
Дочуваше немощните протести на Гърдър долу на пода. Но изведнъж млъкна. Сигурно Грима го бе фраснала с нещо. Тя си имаше начин да действа нагледно по време на криза.
Вратата се отвори много бавно и плавно. Там имаше някой. Изглеждаше като човек в сини дрехи. Масклин не разбираше кой знае колко от човешки физиономии, но този май не изглеждаше много щастлив. В едната си ръка държеше метална тръба. На единия й край блестеше светлина. „Ужасният му фенер“ — помисли си Масклин.
Фигурата се приближи по онзи бавен, сомнамбулен човешки начин. Масклин надникна иззад хартиите — бе омагьосан, въпреки съпротивата си. Погледна нагоре към кръглото червендалесто лице. Почувства дъха му. Видя островърхата му шапка.
Беше научил, че имената на човеците в Магазина са написани на значките, които носеха, защото — тъй му бяха обяснили — са толкова тъпи, че не могат да си ги запомнят. Името на този бе написано на шапката му. Масклин извърна леко очи и различи формата на буквите: О… Х… Р… А… Н… А… Мустаците му бяха бели.
Човекът изпъчи рамене и започна да кръстосва из стаята. Не са тъпи, рече си Масклин. Достатъчно схватлив е, та да разбере, че лампата не трябва да свети, и иска да разбере защо свети. Непременно ще види другите, стига да погледне, където трябва. Даже и човек можеше да ги види.
Той стисна копието си. Очите, помисли си, трябва да се прицеля в очите…
Охрана1 унесено се носеше из стаята, проверяваше шкафовете, надничаше из ъглите. После тръгна обратно към вратата.
Масклин се осмели да поеме дъх и точно в този момент истеричният глас на Гърдър се надигна отнякъде.
— Това е Рязко Смъкнати Цени! О, Изобилен Пазарлък, опази ни! Всички сме ММФМПФППФПФ…