— Не знам. Може би. Защо, това притеснява ли те?
Тя размишлява в продължение на минута и след това поклаща отрицателно глава.
— Не, просто с Ванеса си говорим за това.
— Така ли? Какво си говорите?
Тя отново се замисля. Чакам с трепет отговора ѝ.
— Ще бъде по-добре, ако е момиче.
— Защо?
— И двамата имате буйни къдрави коси. Такава коса може да изглежда глупаво на едно момче.
Колкото и невинен да е този коментар, ей богу, той ме ободрява.
По-късно, когато се събличаме, за да си лягаме, питам Мишел:
— Момичетата говориха ли с теб за това дали ще имаме бебе?
Той ме поглежда, развеселен.
— Не, защо си мислиш така? Те искаха да се осведомят за басейна. Смятат, че имаме нужда от съвет как да го поддържаме.
— Не трябва ли да изчакаме, докато го напълним с вода? — предлагам малко раздразнено.
— Обещах им това забавление. Искам да спазя обещанието си, ако мога, и да им дам нещо, което да очакват с нетърпение.
— Значи, за това разговаряхте толкова задълбочено, за басейна, така ли?
Той се взира учудено в мен с уморена усмивка на мургавото си лице и оставя ризата си върху картонената кутия, която играе ролята на тоалетка.
— Какво има?
Аз се покатервам на леглото. Една пружина ме бодва в гърба, изругавам и дърпам чаршафа над главата си.
Мишел приближава и го вдига от лицето ми.
— Хей, какво става?
— Нищо. Просто мразя този матрак и искам баня.
На следващата сутрин, дори и без моето ежедневно плуване, многообещаващо количество от доброто ми настроение се е върнало и целувам нежно Мишел, когато той се отправя надолу по хълма към горещия тесен офис, разположен край магистралата, в който се помещава „Писин Азюреен“ (Construction et filtration — Produits — Accessoires — Contrats d’entretien — Dépannage — Robots de nettoyage)[37], за да купи кофа хлорни таблетки и да вземе една-две полезни брошури. Понеже басейнът ни е бил празен дълго време, жената препоръчва непременно да извикаме специалист, за да го види.
След час един син като басейна ван заскриптява нагоре по автомобилната ни алея, като свири настойчиво с клаксона си, и спира. Аз изтичвам да погледна.
— Вържете това гадно куче или си тръгвам!
Това е начинът, по който се представя шофьорът. Клетата мила Памела, която си хъркаше щастливо и спокойно се наслаждаваше на деня си, е завлечена в една от конюшните, където я връзвам с парче връв за една от железните халки. Тя се разлайва чак сега.
Доволен, специалистът се измъква от вана. Той е едър мъж с доста торбести панталони, протрити обувки, с висяща от устата цигара, зачервени очи, голям черен и провиснал мустак и определено вони на алкохол, а е едва малко след 11 часа. Мъжът хвърля един поглед на басейна, вдига отчаяно ръце и възкликва подигравателно:
— Този басейн е построен в края на двайсетте години.
— Това проблем ли е? — питам рязко.
Той прави намръщена физиономия, поглежда ме остро и след това тръгва бавно, за да го огледа, като се навежда и изправя подобно на щраус, преценявайки го театрално.
— Басейнът е с голяма вместимост и солидно направен, но няма филтрираща система.
Истински късмет е, че двете момичета не са тук, защото знам, че предстои да чуя лоши новини. И е точно така. Три дни след като бъде напълнен, même pas[38] три дни, водата — ако изобщо намерим такава — ще се изпълни с бързо размножаващи се водорасли и ще стане яркозелена, което в тази жега ще бъде сериозна опасност за здравето.
Накратко казано, не можем просто да го напълним, както си мислехме, трябва да поставим пречиствателна система, цената на която, когато чувам предварителната му оценка, ме кара да отстъпя на терасата, залитайки.
Разочарованието на момичетата, когато Мишел им съобщава тази новина по време на обяда, е направо сърцераздирателно. Да не говорим за моето. Връщаме се към разчистването на земята ни, съвсем обезсърчени.
В опит да ни развесели, Мишел ни вика, като ни прави знаци от долния край на хълма.
— J’ai une bonne idée![39] — вика той.
— Повече никакви глупави идеи, моля те, папа — отвръща Ванеса, отказвайки дори да погледне в неговата посока. — Цялото това място е глупава идея — промърморва тя на сестра си и аз усещам как стомахът ми се свива на топка.
— Имам гениално хрумване, mes chéries — придумва ги той, — как да използваме празния басейн.
Но те даже не обръщат глави. Гледам го как се отдалечава, натъжен от поражението си. След това, чудно защо, той взема стария ни радиокасетофон, занася го до басейна и слиза по стълбата с него. Заинтригувана съм.
37
Строителство и филтриращи системи — Продукти — Аксесоари — Договори за поддръжка — Ремонт — Почистващи роботи (фр.). — Б. пр.