— Вижте баща си — казвам, но момичетата не отстъпват. Когато Мишел се уверява, че е застанал в центъра на празното пространство, слага на земята апарата — доста разнебитен голям касетофон — и пъха касета в него. Гласът на Стинг се отразява от стените, подсилен от отекващите бас и акустична китара, и достига до терасите в горния край на хълма, където аз и двете момичета се занимаваме с тежката и неприятна работа. Ядосаното изражение на лицата им бързо се сменя с възторг. Захвърляме сечивата и се затичваме към музиката. И ето ни, покрити с пръст и стръкчета окосени плевели, полепнали по изпотените ни тела, до Мишел, който пляска в такт с музиката.
— Всеки проблем има и добра страна — смее се той, като ми намига със сините си очи, а Памела ръмжи неразбиращо, докато ние танцуваме и надаваме крясъци като полудели индианки.
Насред тази странна сцена пристига малък бял ван „Рено“. Това е електротехникът мосю Долфо. Той ни поглежда подозрително, опитвайки се да не обръща внимание на радиокасетофона, поставен в средата на огромния празен басейн, и дебелата немска овчарка, която възбудено лае по нас. Прекаленото му преструване, че не ни вижда, ни кара да се разкикотим още по-силно.
Мосю Долфо отвежда Мишел настрана, сякаш няма смисъл да стоят в близост до три толкова истерични жени, и подхваща разговор, който изглежда сериозен и много потаен. Предната вечер, казва мосю Долфо на Мишел, разговарял на чашка със свой колега — водопроводчик и коминочистач. По една случайност му разказал за неволите на новите собственици на безводната къща на хълма. Quelle surprise![40]
Неговият колега, който бил роден и израснал в селото и като момче ловувал в нашите земи, знаел точното местонахождение на нашата помпена станция. Мосю Долфо предлага да се отбие в края на деня с водопроводчика мосю Ди Луцио. Настъпва голямо вълнение. Втурвам се към селото да купя бира — множество кенчета от нея, за да я изстудя в новия ни малък хладилник и да я поднеса на нашите спасители. Въпреки това, тъй като перспективата най-сетне да имаме вода е станала твърде малко вероятна, се старая упорито да не позволя да ме завладее оптимизъм. Никога не бях си представяла, че идеята за течаща от чешмата вода ще предизвика такива изблици на радост у мен.
Маранята, дължаща се на дневната горещина, постепенно изчезва. Мосю Долфо пристига по стръмната автомобилна алея в късния следобед със своя ван „Рено“ (който по-късно установявам, че не може да обърне), следван от пухтенето на много стар автомобил с размерите на малък автобус. Това е мосю Ди Луцио. Човекът слиза иззад волана, облечен в мръсен син гащеризон, покрит от глава до пети в сажди. Ходил е да почиства комини, обяснява той, като се смее гръмогласно, и бялото на очите му блести така, сякаш е член на трупа черно-бели менестрели[41].
Той веднага ми харесва, както и силният му провансалски акцент, който звучи като кънтри музика, и му предлагам студена бира. Мъжът я приема като немирен хлапак, оглеждайки се наляво и надясно като участник в пантомима, сякаш всеки момент ще го подгонят с точилка. Той потупва солидния си корем, изпива бирата на няколко жадни глътки и промърморва закачливо, че не слуша жена си и нарушава строгата диета, на която тя го държи.
Мишел ми разказва по-късно за случилото се, след като с двамата мъже потеглиха пеша. Пресекли пътя, граничещ с нашата земя, и навлезли в долината, която се намира между нас и тясната пътека, която се вие надолу към селото и към морето. Именно в тази долина стигнали до малка каменна къща с размерите на овчарска колиба.
— Вашата помпена станция! — заявил мосю Ди Луцио.
Както разбираме, тази къщичка е била построена от нашия прекрасен италиански предшественик, синьор Спиноти, в същата година като „Апасионата“ и остава част от имота. При създаването си имението включвало долината и хълмовете отвъд нея. Понастоящем този конкретен парцел е собственост на някакъв синдикат в Марсилия. Въпреки това, малката каменна къща, която разполага с електричество, водомер и електрическа помпа, си остава собственост на притежателите на вилата и те имат правото да ползват водата, както и правото да преминават през този парцел. Дебелата дървена врата е здраво затворена, но мосю Ди Луцио не губи време да влиза с взлом и за да успокои Мишел, посочва водопроводните тръби, разположени над земята отвън, които вървят успоредно на малък поток обратно към града.
Първо, тримата мъже пускат водата. Тя незабавно потича и влиза с плясък в помпената станция, пълнейки дълбокото около метър циментово корито.
41
Форма на американския народен театър, а именно менестрелното шоу, при което бели актьори разиграват комични сцени от живота на негрите и изпълняват техни песни и танци. — Б. пр.