Разказваме на новия ни неочакван гост за изпитанията и трудностите, с които сме се сблъскали при търсенето на водата. В отговор, като една озлобена стара Касандра[50], той прогнозира:
— След като веднъж има проблем с водата, винаги има проблем с нея. В къщата ми в Испания… — И продължава да разказва с голямо удоволствие за злочестините си, сякаш ни пожелава също толкова лош късмет. Хората около масата замлъкват и застиват на местата си, чува се само бълбукането на водата в басейна, далечното цвърчене на будни щурци и акордите на „Добро утро, тъга“.
— И все пак проблемът е решен. Сега имаме вода — вметвам весело.
— А и винаги има вино — присъединява се Мишел, като напълва отново чашите на всички.
По-късно, сити и добре почерпени с вино, многобройните ни гости тръгват надолу по автомобилната алея, отправяйки се отвъд хълмовете към задушевния уют, предлаган от мосю Паркинг, и може би за едно последно питие заедно в бара. Следват много целувки и прегръдки, много пиянски шеги, десетки пожелания за лека нощ, сърдечност и обещания за излети до плажа и до различни улични пазари през следващите няколко дни. И след това, когато заглъхва бръмченето на последния от автомобилите, оставаме сами. En famille. По семейному.
Преди да си легнем, за кратко сядаме заедно, загледани в звездния балдахин над нас, прегърнали се един друг: един мъж, двете му обожаващи го дъщери и новата му съпруга. Актриса, друга категория жена, нямаща нищо общо с маман. Малко се говори за това. От време на време долавям смущение или вина в държането на момичетата, особено днес, когато пристигна дебело писмо от маман и те го грабнаха като малки катерици и го отнесоха да го прочетат насаме в тяхната спалня. Наясно съм, че да ме харесат, в техните очи може би изглежда като акт на изневяра към майка им или към предишния живот на родителите им, но въпреки това усещам, че бавно се приближаваме едни към други. Смазана след изпълнените с труд дни, в горещите задушни вечери, в тишината или липсата на комуникация, сред бръмчащите като пикиращи бомбардировачи комари, смея да вярвам, че ние постепенно започваме взаимно да се приемаме. С по една целувка и прегръдка всички се отправяме към леглата.
Гърбът създава проблеми на Мишел, вероятно в резултат от катеренето по хълмовете и нощите, прекарани на стария, станал целия на буци дюшек. Но това явно не му пречи да спи, докато аз лежа будна, мислейки за милион различни неща, като например как ми се иска да можем да си позволим удобно легло. Въпреки това съм щастлива. Обичам добросърдечния мъж, който диша спокойно до мен. Обичам тази стара къща, макар че започвам да разбирам огромните мащаби на задачата, с която сме се нагърбили. Но ние не бързаме. Това е първото ни лято. Официално имотът все още не е наш. С това препятствие — о, господи! — все още ни предстои да се справим. За момента сме постигнали пускането на тока и водата. При наличието на тези две скъпоценни неща можем да живеем тук по някакъв приемлив начин. Утре ще започне работата по пречиствателната система на басейна. Имаме барбекюто за лятото и като добавим към това изобилието от свежа салата от богатия колоритен пазар в Кан, големия избор на чудесни сирена, прясно изпечения хляб и много бутилки с местно вино, колко по-добре бихме могли да се храним? Мишел казва, че когато се върнем по Коледа, ще ме научи как да готвя на открит огън. Размърдвам се, опитвайки се да избегна пружините, и се сгушвам до мекия му гръб, затварям очи и се приготвям да сънувам първата ни зима тук — горящи цепеници, печена пуйка и излети в търсене на манатарки, — когато чувам почукване над мен.
Вдигам глава в топлия звезден мрак, опитвайки се да установя откъде идва звукът. Покривът на къщата е плосък. Дали е някакво животинче, което тича напред-назад? Плъхове? После, когато звукът се ускорява и става по-силен, осъзнавам, че това е дъжд. Първият, който вали, откакто сме тук. Завивам се с тънкия летен чаршаф и се заслушвам в неговото трополене. Летен дъжд след толкова много сухи и безводни дни. С него ще се появят цяла плеяда нови ухания. Окъпана природа. Разполагаме със собствена тънка струя вода, която тече в басейна, и сякаш за да я подпомогнат, небесата се разтвориха. Заспивам, унесена от бързото трополене на поройния дъжд.