Внезапно си спомням, че и аз не съм. За кратко — да, за няколко седмици с Мишел и дъщерите му, но не и в дългосрочен план. Завъртам кормилото, променяйки хода на живота си. Досега не бях мислила по този начин, но всъщност правя точно това, като вземам съдбата си в свои ръце, като превръщам мечтите си в реалност. И няма нищо по-свещено или по-ценно от това — да избереш посока, но колко често пропускаме пътепоказателите?
— Какво прави цял следобед?
— О, здравей. Броих дърветата.
Кларис и Мишел се завръщат. Те са прашни и зачервени от ходенето. Кларис ми показва малка графика с пастел, която е нарисувала този следобед. Тя е много впечатляваща и аз ѝ го казвам. Лицето ѝ радостно засиява.
— C’est la lumière[52] — отговаря скромно и Мишел разрошва косата ѝ.
Да, тук има едно особено качество на светлината, което, както е широко известно, е привличало толкова много велики художници. Като живея ежедневно с нея, нейните нюанси започват да привличат и мен. Някои дни блясъкът ѝ е ослепителен, в други цветовете ѝ се променят от облаците, от ветровете, от дългите часове, през които топлината се е просмукала в нея. Тук светлината е преживяване, каквото съм имала само веднъж преди, в Австралия. Тя подобрява качеството на всички снимки и заснети кадри във всеки момент от деня. Да седиш неподвижно и да я съзерцаваш или — като Мишел — да я възпроизвеждаш чрез цветята на фотографски филм, е духовно преживяване.
Съзерцанието през очите на Памела е съвсем друго нещо. Наблюдавам я с тревога как се мести от едно сенчесто място на друго, търсейки непрестанно отдих от палещото слънце. През целия си живот е живяла в покрайнините на Париж и се боя, че безмилостната горещина на Ривиерата ще я убие.
— Сърцето ѝ ще откаже — прогнозирам аз. Другите ме дразнят и се подиграват на моята склонност да драматизирам, но аз не им обръщам внимание и една сутрин, по време на закуската, обявявам, че ще поставя дебелото животно на строга диета.
— Каръл, защо трябва да си толкова строга? Пий си кафето и остави на мира la pauvre Памела! — смъмря ме Ванеса.
— Прибързана и глупава ли е намесата ми? — питам Мишел, който не слуша. Той е коленичил на земята като същинско куче и гледа съсредоточено в една стена.
— Ще ти се иска да не си го правила — предупреждава ме Кларис.
— Елате да видите тези малки калпазани!
Върволица от кафяви космати гъсеници, свързани една с друга като ученици, подредени в колона по двама, отклонява вниманието ни. Общата дължина на гъсениците е повече от метър.
— Изглеждат така, сякаш са се запътили нанякъде.
Те определено се движат с някаква цел и видима скорост. Дали са се насочили към подходящо скривалище, където на спокойствие и в уединение ще могат да се превърнат в пеперуди? И четиримата сме напълно погълнати, хипнотизирани от тяхната целенасоченост. Едно четиричленно семейство на четири крака, взиращо се в една стена, трябва да представлява любопитна гледка.
В часовете след закуската на нашата закътана тераса, където Мишел първи забеляза гъсениците да вървят надолу по една от каменните стени, да преминават през терасата и да влизат в къщата, тези същества погълнаха вниманието и на четирима ни. Гъсениците излязоха от къщата, след като прекосиха големия салон, оставяйки ясна следа в прахта на недокоснатите стаи, минаха по протежение на горната тераса и се спуснаха по една от колоните. Сега пълзят на нивото на басейна към избуялите папрати. Дали ще се изгубят в гъсталака? Или пък ще видят, че е пущинак, и ще се обърнат и ще тръгнат обратно към нас? Разстоянието, което изминаха от сутринта — вече е ранен следобед, цари палеща жега и аз съм сама, защото другите отидоха да подремнат, — е значително. Приличат ми на малък пухтящ влак, който се е отправил към голямото неизвестно. Трактор, пресичащ Русия на път за Сибир. Виждам, че стигат до обраслия с папрати участък и без миг колебание изчезват в него. Bonne chance!
Пеперудите тук страшно много ме привличат. Те са многобройни — различни видове, с различни окраски. През следващите седмици аз ще се вглеждам внимателно в очите на всяка кръжаща пеперуда и ще я питам: „Ти ли си една от посетилите ни гъсеници, която остави автограф в нашия прахоляк?“.