— Вътре има някой.
Мишел е решен да стигнем до ресторанта. Той протяга ръка, сякаш да ме насърчи да продължа напред.
— Можем да погледнем по-късно.
— Мисля, че е отворено. Може би сервират обяд.
Мишел се връща до мен и надзърта край рамото ми.
— Наистина ли искаш да ядеш тук?
Изпитвам фанатично привличане към порутената сграда.
— Хайде да попитаме.
Отваряме вратата и един старец се появява иззад нещо, което прилича на твърде стара фурна за пици. Отначало на него не му се иска да ни приеме и заявява, че обядът е приключил и няма нищо, което да ни предложат. Приемаме любезно отказа му и се обръщаме да си ходим, но тогава той добавя:
— Обаче, ако не желаете нещо прекалено изискано, мога да ви предложа…
Обстановката е много занемарена, но въпреки това е така живописна! Съгласяваме се да поръчаме от предложените от него пици, заедно със салата и местно розе, което според нашия плешив домакин произхожда от лозята на съседния остров Свети Онора. Идеално. Настаняваме се на мърлява маса до прозореца и се взираме през него в един залив, където никой вече не акостира. Водната повърхност е накъдрена като гофрирана ламарина чак до претъпканите ресторанти на плажовете в Кан. Гледката е изумителна. Виното ни пристига.
— Ако не бяхме намерили „Апасионата“, това място щеше да ни заинтригува. Не е ферма, но… Защо е наречено хотел „Желязната маска“?
— Защото крепостта на върха на скалите има подземия, дълбоко вкопани в скалата, и в една от тези килии е бил затворен мъжът с желязната маска.
Очите ми се разширяват до размера на нашите приближаващи пици.
— Героят на Александър Дюма?
— В продължение на триста години много писатели са били вдъхновени от неговата история.
— Той реална личност ли е бил? Не знаех това.
Господинът ни сервира обяда и се оттегля.
— Бил е затворен тук единайсет години и лицето му никога не е било разкрито.
— Разкажи ми за него. Добър апетит!
— Според легендата е бил брат близнак или незаконен брат на Луи XIV.
— Значи, е бил хвърлен в затвора от Луи XIV, така ли? Колко разочароващо! Мислех, че старият Луи е бил от добрите момчета. Той е кралят, който е изпратил на експедиция ботаника Плюмие да търси нови видове растения, както и да прочисти долината на Рона. Без него никога нямаше да имаме нашата едролистна магнолия.
— А какво е станало с Рона?
— Речните корита постепенно започнали да се заблатяват. Те се замърсявали още от древността и заради заразите населението в градовете намалявало. Много от крайречните градчета западнали, превръщайки се в заразени с треска коптори, така че Луи наредил да бъде извършено инженерно проучване на областта, което довело до решението му да бъдат укрепени речните брегове. Винаги съм му се възхищавала за това. Значи, брат му е бил затворен тук, така ли?
— Има много теории. Някои предполагат, че маскираният мъж е бил Молиер. Други твърдят, че е била жена, дегизирана като мъж. Единственото, което изглежда сигурно, е, че който и да е бил той, определено е бил известен.
— Защо?
— Логично е. Защо толкова продължително е трябвало да бъде крито лицето му, ако не е било лесно разпознаваемо? Когато е бил затворен в Бастилията в Париж, дори на лекаря му не е било разрешено да види чертите му.
— Как се е бръснел? — питам аз. Донасят нашата гарафа с вода и аз напълвам чашите ни, очарована от тайната на тази личност.
— Il vous plaît, le déjeuner, Monsieur, Madame?[65]
— Много е вкусен, благодаря — отвръщаме c ентусиазъм, въпреки че е малко по-добре от задоволителен. Тестото е доста глетаво, а салатата, сервирана в нащърбена чиния, изглежда толкова свежа, колкото водораслите, които видяхме изхвърлени на брега на другия остров. Но всъщност изобщо не ни пука. Денят е прекрасен и Мишел знае, че е изострил апетита ми с тази история. После си спомням, че бях също толкова очарована от този хотел, в който няма други гости освен нас.
— Хотелът затворен ли е? — питам нашия домакин.
— Той е продаден и ще се превърне в прекрасен нов „Карлтън“ с малко яхтено пристанище за частни яхти — отговаря ни господинът, гледайки с копнеж към силуета на реално съществуващия „Карлтън“ на сушата отвъд морето. Сърцето ми се свива, като си представям гледката. — Има само един малък проблем — добавя старецът.
— Какъв е той?
— Жителите на острова подписаха петиция. Възнамеряват да блокират разрешителното, което се надявам да получа за изграждане на хеликоптерна площадка.