Какво става? Отиваме бързо дотам, стомахът ми се свива от страх пред вероятността някое безпомощно дете да се дави, ала във водата, на двайсетина метра от ферибота, виждам лъскаво сиво създание да подскача в спокойното бистро море. После още едно.
— Делфини!
— Oui, ce sont les dauphins. Regardez comme ils jouent![72]
Стадо делфини подскачат и се премятат, като се издигат на метър, дори метър и половина над водната повърхност. Късоноси атлети с лъскави тъмносини перки правят салта. Променят посоката си, изпреварват нашия кораб и плуват пред носа му, сякаш ни водят към брега. После един от тях се отделя от групата, описва кръг, променя рязко курса си и се понася бързо край нас, яхнал вълната, образувана от порещия морето ферибот. Той се преобръща игриво, разкривайки белезникавия си закръглен корем, и отново се преобръща. Почти мога да доловя палавата му усмивка. Каква гледка! Каква искрена радост!
Докато наблюдавам тези митични същества, разказвам на Мишел историята на един удивителен американец — Чарли Смитлайн, с когото се бях запознала преди години на Карибите. Точно той ме бе обучавал за получаването на моя водолазен сертификат от PADI[73].
Няколко пъти се бяхме гмуркали заедно с афали, което според мен е сравнително необичайно, защото те рядко допускат да ги доближават хора. Обаче Чарли бе редовен посетител сред тях и те му вярваха. Спомням си, от него научих, че делфините издават и долавят звуци с честота, по-висока от тази, която ние, хората, сме в състояние да чуем. Всъщност човешкото ухо изобщо не може да чува във водата.
Морският ни спътник се засилва напред и се обръща, като поклаща глава над повърхността. Поглежда в нашата посока и след това, без почти никаква подготовка, прави скок във въздуха и извивайки се като дъга, се гмурва обратно във водата.
— Погледни го!
— Знаете ли, те могат да изскачат от водата със скорост 50–60 км/ч — казва ни капитанът.
Гаснещата светлина озарява лицето на Мишел. Той изглежда оживен и спокоен, отметнал глава назад, докато се смее. Аз също се засмивам. Хората около нас ръкопляскат и снимат с фотоапарати. Дори членовете на екипажа и старият морски капитан, стиснал цигара между устните си, са очаровани. Невъзможно е да не изпиташ радост при вида на тези същества. Всеки скок, направен просто за удоволствие и като прослава на самия живот, те наелектризира. Какъв финал! Какво спускане на завесата ти поднася природата за завършек на най-прекрасния, макар и странен ден, на най-прекрасното лято.
Ужасяваща покупка
Отпаднала след продължителния полет от Австралия, където бях прекарала последните девет седмици, пристигам в Лондон. Градът е обхванат от треска за пазаруване, а температурата явно се е установила някъде около нулата. Букмейкърите приемат залози, облози 50:50, за това дали Коледата ще е снежна, или не. След палещата горещина на Сидни и изнурителния снимачен график ми се вие свят и не искам нищо повече от това да напусна веднага града и отново да поема на път на юг, към вилата, за да прекарам първата ни Коледа у дома. В продължение на седмици, докато гледах Тихия океан от моята хотелска тераса с неизменния сценарий пред мен, докато копнеех за Мишел, който се върна в Париж, докато гледах някой изрусял от слънцето сърфист след поредното деветчасово висене на снимачната площадка, пристегната в корсет и викторианска рокля, при температура на въздуха 40°C, мечтаех за печена на нашето барбекю пуйка. Единствената сянка в тази въображаема идилия бе, че все още не сме законни собственици на фермата и двамата сме все по-загрижени от това. Покупката не върви гладко и докато нервно си гризем ноктите и чакаме, притеснявайки се за парите, които вече сме инвестирали, курсът на британската лира спрямо франка пада рязко.
Доколкото разбираме, защото никой не ни държи в течение, закъснението, изглежда, се дължи на le bureau des impost, данъчната служба. Очевидно френските данъчни власти оспорват правото на мосю и мадам Б. да се разпореждат с имота. В момента се води проучване на техния нотариален акт, както и на този на наследниците им. Чрез френска нотариална кантора белгийските собственици бяха декларирали писмено своя статут на чужди поданици и бяха предоставили писма от дъщерята, за която първоначално е била купена фермата, за да подкрепят този факт и да се откажат от всякакви претенции върху имота. Доколкото можахме да установим, те бяха попълнили и предоставили всички документи, които френската данъчна система за наследствени имоти някога е изготвяла по този въпрос. Сега, изглежда, чакаме само одобрение на обстоятелствата от този непроницаем орган.