— О, господине…
— Да?
— Забравихме за коледната елха.
И наистина е вярно. Извиняваме се многословно.
— Да, така е. Колко ви дължим? — Мишел рови в джобовете на дънките си за пари в брой, защото тези въпроси винаги се уреждат в брой.
Амар, чиято усмивка все още е широка като на Чешърския котарак[79], иска 2000 франка, които при поевтиняващата лира се равняват на около 236 британски лири.
Сега е началото на март. Най-сетне ни е предложена дата да се съберем пред le notaire в кантората му с панорамна гледка, високо сред хълмовете над „града на парфюмите Грас, за да подпишем документите за закупуването на къщата. За съжаление, аз съм в Англия за репетициите на нова пиеса, която трябва да се открие извън столицата, да се играе в продължение на три седмици и след това да отиде направо в лондонския Уест Енд за един сезон от най-малко три месеца. Датата, определена от мадам Б., е един понеделник в края на март — единствената дата, на която тя е на разположение през този век. Това е седмицата след премиерата на пиесата в Бромли, където аз в момента репетирам.
— Не мога да бъда там — казвам по телефона на Мишел. Той е в Париж. — Ще трябва да ти извадя пълномощно.
— Би ли предпочела да изчакаме до премиерата на пиесата в Лондон?
— Не. Ако го направим, може да мине още една година, преди да станем собственици на къщата.
— Навярно си права — съгласява се той. — Ще опитаме с пълномощно. Това предполага отиването ти до френското посолство в Кенсингтън. Ще можеш ли да го направиш при твоя репетиционен график?
В сравнение с искането на разрешение да летя до Франция, един час в Кенсингтън не изглежда толкова нереалистична молба и аз уверявам Мишел, че кратко пътуване до Лондон е напълно осъществимо.
Два часа по-късно помощник-нотариусът, госпожа Бланко, позвънила на Мишел, за да го уведоми, че le maître[80] не одобрява този начин на действие.
— Защо не го одобрява? — простенвам аз, когато той ми съобщава новината.
— Защото не сме женени, а във Франция, където са в сила Наполеоновите закони, дъщерите ми имат определени наследствени права. Нотариусът заявил, че подписването ще се извърши, когато и само когато ти можеш да бъдеш тук. Госпожа Бланко ме уверява, че той иска да защити твоите интереси.
— Разбирам. — Мисля за перспективите. — Смяташ ли, че би могъл да омаеш мадам Б. да изтегли напред датата? Защо не предложиш седмицата преди да вляза в графика на представленията?
— Ще се опитам, но… Chérie, има още едно дребно нещо, изтъкнато от le maître, което сме пропуснали.
— Какво е то?
— Нашият promesse de vente изтича в началото на април.
Моментално се сещам за последиците от това. Договорът, който подписахме в Брюксел, ни задължава да купим имота преди 4 април. Ако покупката на къщата не се осъществи до тази дата, ще загубим големия паричен депозит, както и всички средства, изразходвани за вече извършени или договорени строителни работи. Нещо по-лошо, ще изгубим всички преференциални права за закупуване на имота и той ще се върне на свободния пазар. Тази мисъл е непоносима.
— Но причината за това закъснение не е в нас. Френската бюрокрация е достатъчна да изпрати някого в лудницата.
Мишел ми припомня факта, че мадам Б. ни беше предложила дата в средата на февруари, която ние трябваше да откажем, защото двамата се бяхме върнали за месец в Австралия за постпродукцията на сериала, който бях заснела преди Коледа, така че всички основания за оплакване, които смятаме, че имаме, ще бъдат счетени за неприемливи.
Казано накратко, двамата рискуваме да изгубим всичко. Седя мълчаливо в задната част на задимената репетиционна — църковна зала, за да бъдем точни, — преценявайки възможностите над стиропорена чаша кафе, което е толкова отвратително, че може да е било приготвено с вода от нашето езерце в „Апасионата“. Щом нотариусът не приема Мишел да действа от името на двама ни, значи, принудена съм да намеря начин да се измъкна и да отида във Франция. Но как?
80
Официално обръщение към адвокат, нотариус. Често се използва самостоятелно за назоваване на съответния юрист (фр.). — Б. пр.