След като обядваме на горната тераса, небето се покрива с облаци.
Прекарваме в труд по-голямата част от студения неделен следобед, като се сгряваме от работата. Такова удоволствие е да бъдеш на открито, да се занимаваш с физическа дейност, толкова е ободряващо и успокояващо. Аз плевя цветните лехи, Мишел измита стъпалата, които са покрити до коляно с полуразложени листа, след това подготвя градинските столове да бъдат боядисани в комбинация от люляково и охра. Откривам малки пролетно зелени филизи, показващи се в основата на отсечените стволове на — както бяхме смятали — мъртвите портокалови дървета. Някъде в далечината чувам изстрели — ловец, преследващ зайци или дребни птици. Чувствам как кожата ми, която е уморена и изопната от слоевете театрален грим, започва да диша и да руменее от резливия и свеж въздух. Докато денят напредва към ранния здрач, започва да вали. Скачам в малахитовозеления басейн и плувам отчаяно в ледената вода, обикаляйки и гребейки като видра под ситния дъжд, докато Мишел подготвя огъня — сега имаме неограничени запаси от дърва — за вечерта. Много подходящ момент. Последната ни вечер като официални заселници, защото утре ще станем les propriétaires.
Изтегнати на възглавници пред огъня, слушаме дъжда, който барабани силно и бързо по стъклата на прозорците и пада с плясък в нашата стара кофа в импровизираната кухня. Но не ни пука. Утре всеки теч и всяка лющеща се люспа от мазилката ще ни принадлежат.
Дъждът става проливен като на тропиците. Цяла нощ шиба и плющи по плоския покрив и когато се събуждаме сутринта — радостни и готови за нашата екскурзия сред хълмовете, по алеята шурти вода. Тя тече като ручей, носейки пръчки, мъртъв заек и гниещи листа. Само през дъждовния сезон на остров Борнео и при последните пристъпи на един ураган във Фиджи съм била свидетел на такъв проливен дъжд. Когато се втурваме към колата, целите подгизваме. Чистачките едва успяват да се движат наляво-надясно — почти без резултат. За щастие Мишел познава пътя. Пристигаме навреме, но мокри като мишки. Мадам Б. ни очаква, съвсем суха и безупречно облечена. Робер не е с нея. Нотариусът гледа с театрален ужас, докато ние шляпаме по чистия му бежов килим към определените ни кожени кресла.
Панорамната гледка в този район извън Грас, за която съм чувала толкова много, е скрита от пелената на проливния дъжд.
— C’est dommage[81] — свива рамене нотариусът, който носи пенсне и добре ушит, но доста старомоден тъмносин костюм с двуредно сако, и е подстриган и с изострено лице като пудел.
Лактите му са подпрени на страничните облегалки на стола и изобщо не напускат тази позиция. Той редовно допира върховете на пръстите си, сякаш се моли, и откривам, че обръща вбесяващо педантично внимание на подробностите. Ето един човек, който поставя скоби между скобите и след това отново скоби. Всеки закон, всяка разпоредба, клауза и точка се отварят, за да бъдат разгледани и след това разяснени набързо. Историята на имението „Апасионата“ е не само описана в договора страница след страница, франк по франк — съпруг на… съпруга на… роден на… — но сега се чете на глас, повтаря се и се коментира от него.
Вилата е построена през 1904 г. Това е годината, в която големият провансалски поет Фредерик Мистрал е удостоен с Нобелова награда за литература. Тъй като процесът е тромав, а и аз вече съм загубила нишката, ровя в паметта си за един негов цитат, който неотдавна бях научила наизуст, но той упорито ми убягва, тъй като монотонният глас на le notaire ме връща към заобикалящата ме действителност. Мъча се отново да се съсредоточа, но откривам, че съм напълно и безнадеждно безпомощна. Le maître — обръщението към всички нотариуси във Франция е le maître (буквално преведено — магистър), признание за ранг и образователна степен, предполагам, както при нас се обръщаме към съдията с Ваша чест, — та le maître ce върти със стола си — единствения въртящ се стол, и говори надълго и нашироко на Мишел. Мишел кима и от време на време вметва по нещо, а аз понякога се оживявам, понеже съм разбрала някоя дума или изречение. Не ми е ясно защо думите на този нотариус са адресирани единствено към Мишел. Доколкото мога да схвана, те обсъждат факта, че Мишел е роден недалече от Кьолн, но живее във Франция още от юношеска възраст. Мадам Б. не дава вид, че слуша. Тя зачертава и отбелязва някои места в нейния екземпляр на договора, поставен на бюрото пред нея, сякаш е сценарий, който се нуждае от драстична и незабавна преработка.