— Било е като пътуване с керван, като разпространяване на добри новини, като религия — точно така са пътували по света маслиновото дърво и продуктите от неговите плодове. Гърците са го донесли в Южна Франция, но също и отвъд, към Северна Африка, до Тунис, Алжир и Мароко. Там, точно на северното крайбрежие на този континент, арабите започнали да го култивират. Произвеждали зехтин, мариновали плодовете, предавали от уста на уста рецепти и методи, съобразени с техния начин на готвене. То намерило съвсем естествено място в местните кухни. По-късно маслината била пренесена отвъд морето, на север, до Португалия и Испания, заедно с арабските търговци вероятно. Двете миграционни вълни в тази посока от Африка били на арабите и на сефарадските евреи.
— Знаеш ли — намесва се Мишел, — че Коранът счита маслината за благословено дърво и на Изтока, и на Запада?
— Не, не знаех. Но се чудех дали жреците, гадателите, древните гуру, обикновеният готвач в семейството, някоя племенна баба, който и да е въобще, са разбирали митичната ѝ сила, нейните лечебни свойства. Фактите се предавали от уста на уста, от поколение на поколение, докато някъде в този кипящ казан от информация на по-модерния свят, сред миграциите от второто хилядолетие, войни и т.н., това познание е било изгубено и едва сега започваме да го преоткриваме. Силата на маслината да предотвратява някои видове рак например. По-дългата продължителност на живота.
Докато си бъбрим, наблюдаваме как банда от кафеникаво-червени катерички с рунтави опашки прескачат от кипарисите до по-ниското бадемово дърво. Крадат бадемите, които не сме събрали. Експедициите им са изненадващо организирани. Скачат на дървото по две едновременно на място, където клоните са като трамплин и ги подхвърлят, след което се приземяват грациозно; събират своя дял от плячката и после правят място на следващата двойка. Единствената кавга избухва, когато алчна сврака се спуска от небето и започва да писка и да тресе клоните. Птицата е бясна, че катериците ѝ обират ядките. Знам, че някои от местните стрелят по свраките; наблюдавайки поведението на птиците в имота си, започвам да разбирам защо.
След закуска — работа. Скрита в моето местенце, в студиото ми, чувам някъде в далечината тракането на пръстите на Мишел по клавиатурата на неговия лаптоп. Отварям книгата си за историята на маслиновото дърво и прочитам, че след гърците в Южна Франция се появили римляните. За разлика от разпокъсаната топография на Гърция, пейзажът на Италия бил горист и тучен, по-зелен и хълмист. Затова римляните се чувствали повече у дома на суша, отколкото в морето. При похода им на север и завземането на Прованс — Юлий Цезар бил този, който нарекъл района Provincia — те бързо осъзнали потенциала на сумрачните горички, разпръснати навсякъде из тези хълмове на наскоро завладяната от тях територия, и без да губят време, се заели да култивират чудното дърво.
И двете култури, на Гърция и на Рим, имат продължително и дълбоко влияние върху региона на Прованс. И двата народа са били средиземноморски, и двата са запечатали системите, философиите и архитектурата си в тази по-северна част на района, който сега наричаме Европа. Разликите в техните характери са се вкоренили дълбоко в Прованса. Гърците дали маслината на римляните, а римляните я възприели с отворени обятия и създали процъфтяваща индустрия от нея, като усъвършенствали съхранението ѝ, а после започнали да правят същото и тук.
В следобедите се любим, криейки се от неумолимата жега в сенките на затворените жалузи с хоризонтални летвички. Вековната къща скърца и се движи, пробудена като Рип Ван Уинкъл[91] след десетилетия сън.
После се отпуска омиротворена, застивайки също като нас. Единствената ни компания е Безименна, която се възстановява с всеки час. След това аз почвам да чета или да си драскам нещо, докато Мишел подрямва. Отвъд стените на прохладната стая нашата магнолия разцъфва. Цветчетата ѝ приличат на чаени чашки, изваяни от гъст каймак.
По време на една от вечерните ни разходки из горните части на земята ни откриваме, че много от зидовете са се сринали и са се превърнали на места в купчини трошащи се камънаци, които бавно се плъзгат по терасите. Трябва да се издигнат наново. Причината може би бе в окастрянето и премахването на избуялата растителност: корените на храстите и бурените навярно са държали камъните на мястото им. Или, както предполага Мишел, виновници са дивите прасета, които са търсили храна. Макар да не сме виждали друг глиган след онази първа среща, малко вероятно е да са напуснали окончателно територията. Обикаляме наоколо и откриваме следите им навсякъде, както и множество дупки на различни места, където са ровили за храна.
91
Герой на Уошингтън Ървинг от едноименното произведение, в което Уинкъл заспива и се събужда след 20 години. — Б. пр.