От друга страна, аз невинаги съм възприемана като chère soeur, скъпа сестра, а от време на време като потенциална втора жена. Когато Мишел го няма — независимо дали за кратко или за по-дълго време, дори при съвсем кратко отсъствие, трябва да внимавам.
— Спи с мен поне веднъж, по дяволите! — умолява ме Куашия и аз се втурвам да се прибера вкъщи. Поглеждам назад и виждам как на сбръчканото му от слънцето лице грейва усмивка, в която участват и двата реда пожълтели зъби.
Летният сезон наближава бързо, което означава поток от гости. Първи тази година ще бъдат родителите ми, които досега не са идвали. След като бяха толкова притеснени за закупуването на тази ферма, се опасявам, че ще бъдат много критични и взискателни и ще ми е трудно да им угодя. Така че мисълта за скорошното им идване ме изнервя. За капак Мишел е повикан в Париж и ще се върне ден след като те пристигнат. Останала сама, се мотая из къщата като муха без глава. Никога не съм твърдяла, че съм добра домакиня — всъщност съм доста безпомощна, но ето ме, влача всички мебели, които имаме, градински столове, закачалки, тоалетки и други подобни от стая в стая, от ъгъл в ъгъл, в жалък опит да създам атмосфера и дом, който да може да бъде оприличен на нещо повече от руина.
Час преди времето, в което съм планирала да потегля за летището, за да посрещна родителите си, казвайки си, че всъщност най-важно е, че ще сме заедно и да става каквото ще, излизам на терасата, въздъхвам дълбоко с облекчение, оглеждам с гордост ширналата се край мен земя и лицето ми грейва в усмивка, особено когато се навеждам към басейна ни. Часове наред Мишел го чисти и сега водата е направо кристална. Това ще ги впечатли, мисля си, може би прекалено уверено; няма как да нарекат това място „дупка“. После, за мой ужас, забелязвам движение. Покритието, което сме сложили на терасата покрай басейна от хигиенни съображения, се надига. Изпод него пълзи тъмнокафява течност. Още двайсет минути и екскрементите ще плъзнат като зелени пихтиести извънземни в басейна.
— Не! — извиквам, но единствената жива душа, която чува зова ми, е Безименна. Животното се стряска и изтичва да се скрие някъде. Сърцето ми забива бясно. Трябва да се справя с надвисналото бедствие, преди да тръгна за летището, иначе дори не мога да си представя какво ще заварим при завръщането си.
Прелиствам страниците на бележника ни с телефони, за да намеря номера на мосю Ди Луцио. Но е единайсет сутринта — сигурно е тръгнал за работа преди часове. Полудяла от паника, почвам да звъня навсякъде. Трябва да посрещна самолета. Трябва да спра изтичането.
Сигурно има подземен теч в тръбите. В този момент вече бълнувам, мозъкът ми е напълно разкашкан. Как, за бога, е на френски думата за „теч“? Няма никакъв шанс да се сетя.
Госпожа Ди Луцио вдига телефона.
— Je vous écoute?[93]
Все още се напъвам да се сетя как да обясня нападението на екскременти по терасата под мен. Truite. Да, това е думата, която търсех.
— Allo?
— Truite! — изкрещявам в телефона.
— Allo?
— Да? Madame Di Luzio, с’est Madame…
— Bonjour, Madame. Да, разпознах акцента ви — разсмива се тя мило. — Добре ли сте?
Тази сутрин нямам време за любезно дърдорене. Самолетът на родителите ми сигурно вече кръжи над Лион.
— Госпожо, имам сериозен проблем. Много спешно е.
Говоря на френски, разбира се.
— Oui, Madame?
— Моля ви, свържете се със съпруга си и го помолете да дойде тук веднага, моля ви! Проблемът е много сериозен. Има огромен теч, който… някак… тръгва от тръбите и сега върви към долната тераса. Сигурно е плъзнал през… през… ъъъ…
Не мога да се сетя как да обясня проблема. Но на този етап не мога да си спомня думите дори на английски за това, което искам да кажа.
— Une truite… в нещото. Да, и пълзи към басейна. La piscine.
Госпожа Ди Луцио се разкикотва.
— Une truite, Madame?
— Да, и е тръгнал към басейна.
Вече съм напълно обезумяло човешко същество, крещя и размахвам свободната си ръка във въздуха, държа се по-зле от лунатиците, които са убедени, че ако говориш достатъчно натъртено на английски на някого, независимо какъв е майчиният език на този човек или колко малки са познанията му по нашия език, той ще те разбере.