Аз също съм огладняла, затова минавам през площад „Кур Салея“, или Lou Cors, към пазара. Мястото е просто фантастично. Централната част е във формата на амфитеатър, състоящ се от старинни шарени сгради, като най-величествената сега е дом на префектурата на Алп Маритим, а някога е била дворец на херцозите на Савоя. Пазарът за цветя, разположен до сергиите за риба и храна, ври и кипи от живот, изпълнен с цветове и ухания, идващи от наредените една до друга саксии с искрящо зелени ароматни билки. Това кътче е празник за всичките ми сетива и не мога да не се спра да се полюбувам на дузина стрелиции с дълги стъбла, известни и като райски птици. След това се разбързвам, за да стигна до храната.
На една сергия продават 150 различни вида подправки — поне така ми казват и аз приемам думите им на доверие, защото нямам време да ги броя, а и повечето са поставени в задната част на вана, паркиран на калдъръмения площад. Всички са красиво изложени в чинии, постлани с ярки провансалски памучни платове. Името на подправката е написано с черно мастило върху съответната чиния: muscade, poivre concassé, poivre Sichuan, exotique… [94]
Друг търговец предлага маслини. Неговата сергия е истинско пиршество за очите. Сред смайващото разнообразие от видове има едни маслини от Пулия в Италия, определено най-големите, които някога съм виждала — и по размер, и по форма приличат на малки зелени лимони. Вземам една за проба, пъхам я в устата си и я засмуквам с радостта на дете, наслаждаващо се на захарно петле. Вкусът ѝ е остър, пиперлив и прекрасен.
На различни ъгли из уличките в близост до пазара има десетки оживени ресторанти, от които се разнася звукът от тракащи ножове и вилици, дрънчене на чаши, оживени гласове и ромолящ смях, а ястията се сервират al fresco, на открито. Акустиката на обедния ритуал се усилва от околните високи сгради. Притискам нос до прозорците на един или два подмамващи ме traiteurs, деликатесни магазини, нетърпелива да погълна всичко, което предлагат. Трябва да реша най-накрая, всички вече са се настанили някъде за обяд. Влизам в едно ресторантче, чийто под е хладен и чист, тестото ухае така силно на мекота и топлота, че те приканва да полегнеш върху него, и всяко ястие е в крещящи цветови нюанси. Майонезата никога не ми е изглеждала толкова богата, толкова жълта и пухкава.
Ястията в Ница не са задължително същите като тези в Кан, защото в местната кухня и италианското, и провансалското влияние са силни. Купувам си доста внушителна порция tourte de blea, което е местен специалитет с листно цвекло. Все още парещ от фурната, тестото му е деликатно като оризова хартия и аз отнасям като трофей дебелото парче в хартиена торбичка, заедно с бутилка минерална вода за прокарване на храната, за да похапна на една пейка на първа линия с изглед към Средиземно море, което вече се полюшва, препълнено с мазни гръмогласни хора.
Плажовете по протежение на „Променад дез Англе“ се пълнят през деня. Вдясно, на половин километър по протежение на брега, се спускат ниско самолети, които изхвърлят от търбусите си още тумби летовници.
Лятото е дошло със своя полъх на плажно масло; със звуците на пръскащи се с вода и пищящи от радост деца, с подрънкващите камбанки на камионите за сладолед и неспирно надуваните от изнервените шофьори клаксони. Двама младежи, скинари, с яркорозови мохикански гребени на главата, се приближават. Този вляво от мен дърпа силно, леко астматично, от един джойнт, после го подава на приятеля си, който прави същото. Заглеждат се към ширналото се море, разбиващо се в мудни пенести вълни в брега.
— Мамка му, тук е толкова шибано хубаво, брат — казва единият със силен, ленив шотландски акцент. Приятелчето му изгрухтява и двамата продължават.
В далечината, сред маранята и неподвижния и мътен от жегата въздух, мога да различа очертанията на Алпите, които, независимо от сезона, са величествен фон на това стръмно крайбрежие. Малцина от туристите някога виждат този бряг в най-смайващия му — поне според мен — вид: в ясен зимен ден, когато прозрачното море е във възхитителен тюркоазен цвят, плажът е обезлюден, с изключение на един-двама разхождащи се местни жители, духани от вятъра, следвани по петите от препускащи развълнувани кучета, а зад тях се извисяват склоновете на планините, ясно очертани, отчетливи и покрити със сняг.
94
Индийско орехче, стрит черен пипер, съчуански пипер, екзотична подправка… (фр.) — Б. пр.