Запътвам се обратно към университета по непознат маршрут, забелязвам poissonnerie, рибарски магазин, който току-що е отворил, и се пъхам вътре, за да купя сочни миди, clovisses и praires — ще бъдат идеални за спагетите alle vongole, които съм решила да приготвя тази вечер и да поднеса на терасата на свещи. Докато си мисля за семейството и как ще се наслаждават на това ястие, през съзнанието ми проблясва спомен за майката на баща ми: седи до печката в дома си в източната част на Лондон, държи цигара между покритите си с петна от никотина пръсти, чашата ѝ с тъмно пиво е поставена на облицованата с плочки камина, а тя вади миди сърцевидки и морски охлюви с игла от черупките им. Тук сърцевидките са известни като fausse praire. Колко много светове може да открие човек в живота си!
Вървя през виещата се като из лабиринт улица, тя ме води някъде в сърцето на града, минавам покрай месарница, специализирана за дивечово и птиче месо, и спирам, за да погледна по-отблизо. Отвъд стъклото има натюрморт от цяла менажерия: натъпкани една до друга глави, къдрави бутове, прикачени към задни крака, и множество космати тела, облени с маркучи и висящи от месарски куки. Има питомни и диви зайци, неоскубани гълъби, пъдпъдъци, пилета и патици, охранени гъски, заедно с малки птици, не по-големи от врабчета. И върху овален сребърен поднос на преден план, като Йоан Кръстител, поднесен на Саломе, pièce de résistance[95]: главите на два глигана.
Кучешките им зъби се подават от полузатворените им усти, усмихващи се с неуместна самонадеяност. Въпреки че дните им са приключили, те са все тъй страховити и ефектни със своите глиги, но както са обезглавени, са загубили част от заплашителния си вид. Дори така не изпитвам никакво желание за по-голяма близост с някой от техните братовчеди, живеещи на нашата територия.
В „Апасионата“ дните се плъзгат един след друг и нежният плисък на телата, излизащи и влизащи в басейна, е музиката на следобедите.
Сценарият ми се движи с бързи темпове. Безименна се възстановява с всеки ден, подскачайки от тераса на тераса като сърне в полет. Докато майка ми си почива в следобедите или чете, а баща ми — винаги в компанията на Безименна, която подремва или спи до него — хърка на сянка или се пече до нюанс на червена тухла на слънцето и майка ми му се кара да се прибере, преди да получи слънчев удар, с Мишел се скитаме безкрайно и безцелно и си споделяме идеите, които се въртят в главите ни. Седим върху камъните, скрити под изсъхнали треви, късаме цветчетата на маргаритките и обсъждаме проектите си. Моите са свързани със създаване на овощни градини, зеленчукови лехи, купчини с компост; засаждане на овощни дървета; павиране на терасите и декорирането им със сукуленти във високи теракотени саксии. Да обработвам и събирам плодовете на земята ни, заобиколена от пространство и спокойствие, и да разполагам със свобода да пиша.
Себеизразяване.
Идеите на Мишел за бъдещето са с по-социален дух, по-съзидателни. Той има по-структурен подход към мястото. Ето я отново любимата му немска дума: Überblick. Аз съм страстно отдадена на близките детайли, докато той преследва по-голямата картина. Той разчита линиите на терасите, симетрията на маслиновите горички, които дори не съм забелязала, формите и извивките на стените. Открива пукнатините, цепнатините, баланса или дисбаланса на прозорците, отклонения, които са били добавени към имота през годините и са съсипали цялостната му елегантност, простотата на формата. Чертае планове за бъдеща напоителна система и размишлява за практичния избор на растения, подходящи за този планински район. Агаве кактуси, палми, юки, цитруси, евкалипти, маслини. Никога не ми каза дори една дума против пръснатите от мен пари за стоте розови храста, които сега вехнат на горещото слънце и ни принуждават през половината част от деня да мъкнем маркучи и кофи нагоре и надолу по хълма в безкраен опит да ги запазим свежи и живи. Но ние никога не говорим за моите рози или за търговеца, който взе парите ми за тях и повече не се върна.
Мишел говори за хора на изкуството, режисьори, писатели, които могат да бъдат настанени в дървени хижи, потънали в работа в уютни ъгълчета на нашата борова гора. В това отношение не сме на едно мнение. Но всичко това е приятелски спор сред цялостната идилия.
Няма озлобление, няма острота. Хармония, страст, пареща топлина, ярки цветове и съвършена любов са елементите, от които е съставен нашият съюз. Аз, която никога не съм имала и костица практичност в актьорската си душа, започвам да откривам корените си — ирландските фермери от страна на майка ми. Сигурно отдавна са дремали някъде в мен и са чакали да ме изненадат, защото откривам, че висшата мода на Кан не ме интересува ни най-малко. Обичам разсадниците, дюлгерските магазини и кинкалериите, железариите.