Нил отново дръпна яко от джойнта си. Изражението му ставаше все по-сънливо.
– Хората не могат да се измъкнат от същността си... Твоят приятел Пез например е класическият западняк...
Робин чу гласа на Брам в далечина да пее на нидерландски, а после да се провиква „Нилс!“. Нилс постави пръст до устните си и се усмихна на Робин.
– Нилс?
Чуха Брам да тича по коридора, а после той задумка с юмрук по вратата. Робин предположи, че Нилс обикновено я заключва, когато е в ателието, защото Брам не пробва бравата.
– Знам, че си там, татко, подушвам тревата!
Робин подозираше, че Нилс би се направил на глух, ако тя не беше там. Но сега се засмя и подхвърли...
– Добре де, момчето ми...
Надигна се, остави джойнта и се отправи към вратата. Появи се Брам и разшири очи от изненада, като видя Робин да седи там, след което викна:
– Татко, ти да не се опитваше да...
– Това е приятелка на Пез – заглуши баща му края на изречението. – Ти какво искаше?
– Може ли да занеса в училище меча на прадядо?
– Не, момче, ще те изключат, ако го направиш – каза Нилс. – Върви да играеш сега.
– Дрек е самотнелик и отегченец – занарежда Брам. – Дрек е самотнелик и отегченец. Дрек е...
– Нилс? – чу се женски глас. Появи се жената с късо остригана коса, която Робин бе виждала вече. Държеше на ръце момиченцето си. – На входа има някакъв човек, дошъл е за бойлера.
– Ще изчакам във фоайето – каза учтиво Робин на Нилс и се изправи. – Ще трябва пак да заключите тази стая, ако няма да сте тук.
Надяваше се да е припомнила на вече надрусания Нилс да го направи. Никак не ѝ допадаше идеята Брам да докопа меча на прадядо си и беше облекчена да чуе дрънкането на връзката ключове зад гърба си, докато се отдалечаваше.
Пез не се виждаше никъде, но мъж в син работен гащеризон оглеждаше смаяно гигантското южноамериканско растение, спираловидното стълбище и стотиците рисунки и картини по стените. Нилс мина покрай Робин, обвит във воня на канабис, за да посрещне техника и да го поведе към кухнята. Жената с късата прическа се усмихна на Робин, после тръгна нагоре по стълбището, като шепнеше нещо на малката, която се кискаше.
Робин остана сама и извади телефона си, за да прати на Страйк снимката, която бе направила на колажа. Ала преди да успее да го направи, пронизителен и силен глас прозвуча в самото ѝ ухо.
– ДРЕК ИСКА ДА ИГРАЕ НА ИГРАТА БЕ!
Робин ахна изненадана, подскочи и се обърна рязко назад. Брам се беше промъкнал зад нея и беше допрял малко пластмасово устройство до устата си. Като видя шока на Робин, разрази се в гръмогласен смях. Робин пъхна обратно телефона си в чантата с препускащо сърце и се насили да се усмихне.
– Значи харесваш Мастиленочерно сърце, така ли?
– Харесвам Дрек – заяви Брам, като продължаваше да говори през устройството, което изкривяваше гласа му до пронизително пищене.
– Това може ли да издава други гласове? – поинтересува се Робин, връхлетяна от внезапно подозрение.
– Може би – отвърна Брам. Натисна бутон и гласът му стана дрезгав и нисък. – Мога да говоря и с този.
– Откъде си го взе? Изглежда забавно.
– От научния музей – отвърна Брам с дрезгавия си глас. После махна устройството и попита: – Ти коя си?
– Джесика – отвърна Робин. – Посещавам тук курс по рисуване.
– Нали беше приятелка на Пез? – подхвърли Брам, а подозрението в тона му и изпитателният му поглед накараха Робин да разбере думите на Джош, че понякога Брам изглеждал като четиресетгодишен.
– И това съм също – каза Робин. Посочи към устройството за променяне на гласа. – Сигурно е подходящо за майтапчийски обаждания по телефона. Правил ли си го някога? Аз съм въртяла такива номера на брат ми – излъга Робин.
Брам само се изхили.
– Искаш ли да видиш нещо рисувано от Пез? – попита я.
– На драго сърце – отвърна Робин, като предположи, че ще бъде насочена към някоя от картините, които бяха в изобилие по стените наоколо им.
– Горе е – каза Брам и я подкани с жест да го последва по стълбите.
– Не съм сигурна, че е редно да се качвам там – каза Робин.
– На никого не му пука – увери я Брам. – Тук на всеки е позволено да ходи навсякъде.
– И къде точно е творбата? – попита Робин, без да помръдва. Нямаше намерение да се остави да бъде поведена от Брам в спалнята на Пез. Колкото и да ѝ се искаше да знае за какво си приказваха Пез и Ормънд, вероятно щеше да има шанс да получи информацията от Пез на по питие, а не като нахълта в стаята му заедно с Брам.