– В старата стая на Еди и Джош е – поясни Брам.
Изкушението да я види бе неустоимо, така че Робин последва Брам по спираловидното стълбище до втория етаж.
Брам изглеждаше странно превъзбуден, докато я водеше по коридора, който бе тесен, застлан с мокет и с по две или три стъпала, разположени на отстояния. Би приличало на малък хотел, ако повечето от вратите не бяха небрежно оставени отворени и не разкриваха разхвърляни стаи.
– Тази е моята – излишно уточни Брам: стаята бе пълна с потрошени играчки. – А ето я тяхната.
За разлики от повечето други тази стая бе със затворена врата. За изненада на Робин, момчето се огледа в двете посоки на празния коридор, после извади от джоба си ключ и я отключи.
Стаята беше със северно изложение. Миришеше на обгоряло дърво и тъкан с примес на плесен. На лампата на тавана крушката липсваше. След като очите на Робин свикнаха със сумрака, тя си даде сметка, че стаята е в състоянието, в което Джош я бе оставил няколко месеца по-рано. На прозорците още висяха почернелите завеси и обгорелите им краища се полюшваха от течението, влязло през отворената врата. Чаршафите на двойното легло бяха свалени и се виждаше частично обгорелият матрак. Някои от скиците по стената бяха само фрагменти, придържани на място от обгорели кабърчета, но най-голямата творба – ако можеше да бъде наречена така – бе запазена, тъй като бе нарисувана направо върху стената. Тъкмо към тези графити сочеше Брам и наблюдаваше нетърпеливо Робин за реакцията ѝ.
Някой – Пез, ако можеше да се вярва на Брам, – беше изрисувал двуметров детайлно изпипан пенис, влизащ във вагина. Отгоре бяха написани същите думи, които ги имаше на кухненския прозорец на Мариам долу:
СЪСТОЯНИЕ НА АНОМИЯ Е НЕВЪЗМОЖНО,
КОГАТО СОЛИДАРНО ДЕЙСТВАЩИТЕ ОРГАНИ
СА В ДОСТАТЪЧЕН ДОСЕГ И В ДОСТАТЪЧНО ДЪЛЪГ КОНТАКТ.
– Как ти се струва? – попита Брам с едва потискан кикот.
– Много е хубаво – отвърна спокойно Робин. – Някой наистина умее да рисува гениталии.
Брам изглеждаше леко обезкуражен от подобен отговор.
– Пез беше. Направи го, докато те бяха излезли. На Еди не ѝ хареса.
– О, така ли? – равнодушно подхвърли Робин.
– Аз знам кой я е убил – заяви Брам.
Робин го погледна. Беше висок почти колкото нея. Като си припомни случилото се с майка му, нямаше как да не ѝ дожалее за момчето, но очевидното му желание да предизвиква шок и страх никак не я стопляше към него.
– Ами тогава трябва да кажеш на някой възрастен – посъветва го Робин.
– Ти си възрастен – изтъкна Брам. – Ако кажа на теб, ще ти се наложи да направиш нещо по въпроса, нали?
– Имах предвид възрастен като татко ти или Мариам.
– Ти откъде знаеш, че не ми е майка? – попита той.
– Някой ми го спомена.
– А знаеш ли какво се случи с истинската ми майка?
– Не.
– Един мъж я уби чрез удушаване.
– Това е ужасно – сериозно изрече Робин. – Много съжалявам.
Подозираше, че Брам бе очаквал тя да го обвини в лъжа. За част от секундата усмивката му угасна. После той изрече високо:
– Въобще не ми пука. По-хубаво е да живея с Нилс. Той ми дава всичко.
– Щастливец – усмихна му се Робин и се обърна да огледа и останалото в стаята.
Нямаше как това да е мястото, каза си, където Джош и Еди бяха записали онзи ранен видеоматериал, когато още бяха очевидно влюбени, защото леглото в онази стая беше единично. Никъде не видя портфейла на Джош или някакви ключове. Дъска за дартс бе оцеляла след пожара, тъй като висеше в далечния край на стаята и към нея бе прибодена рисунка, от която стърчаха три стрелички. Робин с любопитство приближи дъската за дартс и с известна изненада установи, че бе лоша скица с молив на Иниго Ъпкот, която идентифицира главно защото Катя бе написала името му над собствения си подпис.
– Кой е поставил рисунката на бедния човек върху дъската за дартс? – попита тя с лековат тон.
След като не получи отговор, обърна се и се озова директно срещу умрял плъх.
Робин изпищя и с препъване отстъпи назад към стената. Плъхът бе полуразложен и нямаше очи; зъбите му бяха жълти, дебелата му, подобна на червей опашка беше вдървена. Вонеше на спирт и Брам със смях го тикаше към нея. На пода до леглото имаше голям буркан, пълен с мътна течност и свален капак.
– Не! – извика Робин, бутна Брам настрани и почти изтича навън от стаята в пустия коридор, като забърза по обратния път в опит да устои на първично желание да хукне, макар да не чуваше Брам да върви зад нея.