Когато стигна до стълбищната площадка, видя Пез, явно раздразнен, да стои сам във фоайето долу, но изражението му се разведри, когато тя заслиза по стълбите.
– Помислих си, че си духнала.
– Не – отвърна Робин, докато се опитваше да се успокои. – Брам искаше да ми покаже нещо горе.
– Олеле, боже. – Пез май го досмеша донякъде. – Какво?
– Нещо, което си нарисувал на стена – отвърна Робин и се опита и тя да се направи на развеселена.
– По дяволите, нима ти е показал това? – омърлуши се Пез. – Беше шега... а тази врата би трябвало да е заключена.
Робин тъкмо бе стигнала до фоайето, когато Брам изфуча надолу по стълбите зад нея.
– Откъде взе ключ за стаята на Джош? – обърна се настойчиво Пез към момчето.
Брам нагло вдигна рамене, после погледна Робин право в очите.
– Зоуи го е направила – заяви с широка усмивка, после изтича зад ъгъла по посока на кухнята.
67
Той преценява ме като трудно достъпна,
но аз облечена съм в женска гордост
с конкретна цел.
Елизабет Барет Браунинг, Орора Лий
– Какво е направила Зоуи? – попита Пез.
– Нямам представа – излъга Робин. – Той е... забавно момче, нали?
– „Забавно“ е едно от определенията за него – изсумтя Пез. – Хайде, отиваме в „Гейтхаус“.
Предишното добро настроение на Пез изглеждаше леко помрачено от разговора му с Ормънд, макар че духът му се повдигна, щом излязоха в меката привечер навън. Докато вървяха към пъба, разпитваше Робин за маркетинговата ѝ кариера, която тя, за щастие, бе обмислила в достатъчно подробности, че да може да му дава готови отговори.
– Но не го ли намираш отегчително все пак? – попита Пез.
– Разбира се, че да – отвърна Робин и Пез се разсмя.
– Прощавай, че се забавих толкова дълго горе.
– Няма проблем. Поговорих си с Нилс.
– О, така ли? – ухили се Пез. – И как ти се стори той?
– Интересен – отвърна Робин и Пез отново се засмя.
– Не бой се, можеш да си кажеш, че е сбъркан. Не ми е баща, да речеш. Та за какво ти приказваше той?
– Ами... за индуистки тантризъм, капитализъм, самоубийства, аномия... – Робин го наблюдаваше с крайчеца на окото си за реакция, но не забеляза никаква. – За аристократичен мироглед и как смъртта била обусловена...
– Почерпил те е с най-големите си хитове – ухили се Пез. – Той е безобиден, просто е ексцентричен... Смята се за роден аристократ, защото е оцелял, след като е наследил милиони от баща си.
– Голяма мъка трябва да е било – подхвърли Робин и този път, когато Пез се засмя, посегна и леко я докосна по ръката.
– Забавна си – каза леко изненадан.
– Показа ми и творбите си.
– Нима? Как ти се видяха? – Преди Робин да е успяла да отговори, Пез отсече: – Ужасни са, нали? Не се притеснявай, всички знаем, че са боклук. Той мина през какво ли не: живопис, скулптура, гравюри, дигитално проектиране... Миналата седмица заговори за дърворезба.
– Продал ли е нещо някога? О, не, почакай. Той смята, че изкуството трябва да е безплатно, нали така?
– Да – отвърна Пез. – Лесно е да се каже, като вече имаш милиони в банката. Понякога изпълнява малки моноспектакли в Норт Гроув и всички курсисти, дето присъстват от години, идват да пият вино и лоялно го уверяват, че е гений. Някои от тях май го и вярват. Мило е всъщност... Той каза ли ти от коя раса си?
– От коя раса? – повтори Робин. – За какво говориш?
– Ще ти трябва една бира, преди да ти го обясня – отвърна Пез. „Гейтхаус“ вече се виждаше – голяма дървена постройка в черно и бяло с маси отвън.
– Навън ли искаш да седнем, или вътре? – попита Пез.
– Вътре – отвърна Робин. Сега, след като с Пез не стояха под сенчестия балдахин на дърветата в гробището, тя се боеше, че при по-внимателен поглед ще се види как е с перука и контактни лещи.
– Какво ще пиеш? – попита Пез, когато влязоха в много просторния бар с тухлени стени и дървен под, в който имаше много маси и една трета от тях бяха заети.
– Чаша червено, моля – отвърна Робин. – Само ще отскоча до тоалетната.
Тапетите в дамската тоалетна бяха с рододендрони и папагали. Робин се заключи в кабинка, прати на Страйк снимката на колажа на Нилс с Еди, после му се обади. Той отговори почти мигновено.
– Не си ли на курс по рисуване?
– Отмениха го и вместо това съм на по питие с Пиърс. Слушай, току-що ти изпратих снимка на картината, която Нилс де Джонг е дал на Грант Ледуел, тоест дал му е копие от нея, а сега искам да си запишеш всичко случило се току-що, докато още го помня, защото аз няма как да го направя. Пез ме чака в бара.