– Казвай – подкани Страйк.
Робин разказа за посещението на Ормънд при Пез, всичко, което си спомни от дрънканиците на Нилс за смъртта на Еди, описа в подробности стаята на Джош и завърши с кратко описание на поведението на Брам, кулминацията на което бе обвинението му към Зоуи. През цялото време чуваше забързаното скърцане на писалката на Страйк.
– Боже мой, това е безумно много информация – възкликна Страйк, когато тя завърши. – Браво на теб.
– Веднага трябва да влезеш в играта – продължи Робин. – Последния път, като погледнах, Аномия го нямаше, но това беше преди повече от три часа.
– Докато говорим, се превръщам в Бъфилапи – увери я Страйк и тя чу как той зачатка по клавиатурата.
– Добре, ще ти се обадя, като приключим с питиетата.
– Непременно го направи. Успех.
Робин затвори, излезе от кабинката, погледна се в огледалото, за да се увери, че перуката и контактните ѝ лещи не са се разместили, включи телефона си на запис, върна го в чантата си с надежда той да улови разговора ѝ с Пез през шума в пъба и напусна кабинката.
Пез седеше до кръгла маса за двама в далечен ъгъл до прозорец с чаша червено вино и халба бира пред него. Приближил бе стола си до този на Робин, тъй че вместо да седят един срещу друг, всъщност бяха един до друг.
– И така – подхвана с усмивка Робин, след като се настани и едновременно с това свали черното си велурено яке, а очите на Пез автоматично обходиха гърдите ѝ и после отново срещнаха погледа ѝ, – каква е тази мания на Нилс да приписва на хората раси?
Седнала в близост, Робин отново усети телесната миризма на Пез. Голите му ръце бяха мускулести, а ноктите мръсни. Без джинсите и фланелката би изглеждал като някой от светците на Караваджо с големите му и тъмни скръбни очи и черната къдрава коса.
– Той разделя хората, които среща, на раси – отвърна Пез и като видя изражението на Робин, добави: – но става дума само за бели европейци. Открил го в някаква стара книга, където се говори за шест раси бели европейци. Чете чудати писания, за които никой никога не е чувал, и обича да се впуска в спор дори когато е друсан. Дай му да отхвърля общоприети мнения.
– Като ми каза за теб, че си класически западняк, това свързано ли е с расите?
– Ха, така ли ти каза? – възкликна Пез и направи лека гримаса. – Да. Аз съм западняк. Малък и тъмен.
Робин за малко не каза „Не си малък“, но си прехапа езика, преди да го е изрекла, защото тя си мислеше за ръст, но думите можеха да бъдат интерпретирани по съвсем друг начин.
– В сравнение с Нилс всички са ниски – подхвърли тя.
– Да, но западняците са с латиновъншност, емоционални и обичат зрелищата.
– А себе си за каква раса мисли Нилс?
– Нордическа – отвърна Пез. – Големият рус воин-създател. Очевидно е най-добрата раса, към която можеш да се числиш.
– Значи, макар и на шега, Нилс все пак е от господстващата раса – заключи Робин.
Пес се засмя.
– Да. Мариам много се ядосва, когато той подхване за расите, но Нилс твърди, че се нервирала, защото тя самата била динарически тип, а те са по-непълноценни от хората от нордическия.
Този път и Робин се засмя заедно с него, макар никак да не го намираше смешно.
– Един път Нилс каза на възрастен човек в инвалидна количка... Беше парти по случай края на учебния срок, ние си търсим всякакъв повод за купони... Та каза му, че бил класически Алпин. Това си е вътрешна шега между обитателите на Норт Гроув. Алпин е кодова дума за „досаден тъпак“. Дребнобуржоазен, тесногръд.
Робин се чудеше дали въпросният Алпин не е бил Иниго Ъпкот, но не пропусна дежурния смях тъкмо на място.
– Но смешното бе там, че въпросният човек познаваше книгата, където Нилс бе прочел за класификацията, ха-ха, та всъщност разбра как Нилс му казва, че е конвенционален, мудно мислещ и каквото още там са Алпините. Ти защо не си пиеш виното?
– Пия го – отвърна Робин и пое малка глътка. – И какво, мъжът в инвалидната количка каза ли „Как смееш да ме наричаш мудно мислещ и тесногръд?“.
– Не, каза следното – Пез го изрече с тон на помпозно негодувание: – „Расовите теории на господин Едикойси, както там му беше името на дъртия фашист, са напълно дискредитирани“ и отпраши с количката си. Веднъж подхванахме караница със същия човек по повод Битълс, а после той каза на жена си, че било време да си вървят, подкара си количката навън и повече не го видяхме, ха-ха.
– Кой от вас харесваше Битълс и кой не? – поинтересува се Робин.