– Ходиш ли си често в Ливърпул? – попита тя, като си спомни Инстаграм профила му, където той говореше за едномесечни престои в родния си град.
– Да – каза той. – Моят старец страда от мотоневронна болест. Вдовец е и живее сам.
– О, колко тъжно – изрече съчувствено Робин.
– Основно сестра ми се грижи за него, но тя пък има две деца с аутизъм, така че и на мен ми се налага да поема от товара ѝ, та да си отдъхне.
– Много хубаво от твоя страна – похвали го Робин. – Охо... и ти не си какъвто очаквах.
– Нима? – взря се в нея Пез с лека усмивка, докато стискаше силно пръстите ѝ. – И какво точно означава това?
– Ти си добър по душа – отговори Робин. – Почтен човек. Мислех те за... знам ли... артистичен тип, плейбой.
– Защо? Защото се разголвам за курса по рисуване ли?
– О, никак не възразявам срещу това – отвърна Робин и Пез отново се разсмя. – Е, каква друга музика харесваш?
– Всякаква, стига да е хубава, все едно – вдигна рамене Пез. – А ти кога се раздели с приятеля си?
– Преди около шест месеца. Как е при теб?
– Повече от година не съм се виждал сериозно с някоя. Нe че съм останал на сухо де.
– Обзалагам се, че не си – подхвърли Робин и Пез я придърпа за нова целувка.
Тя имитираше ентусиазъм, когато той притисна лице към нейното и зъбите им тракнаха едни в други, а ръката му отново се зарови в косата ѝ. На Робин ѝ се искаше той да престане да пипа перуката ѝ и нямаше как да не заподозре, че и тя като бирата служеше на Пез да се отърве от тревогите си. Усещаше се някакво безразсъдство в маниера му. Отново тя бе тази, която прекъсна контакта, и той простена леко при това.
– Обикновено не върша такива неща по светло – прошепна му тя и хвърли поглед към останалите посетители. Двама мъже на средна възраст на бара явно бяха наблюдавали епизода и се подсмихваха похотливо.
Пез, който бе приближил стола си още повече към нейния, я обгърна с ръка и пръстите му помилваха гърба ѝ.
– Няма проблем – отвърна. – Скоро ще се стъмни.
– Пий си бирата – поръча му Робин – и ми разказа за работата си. – Мариам каза, че си много добър.
– Такъв съм – кимна Пез, – просто не мога да си осигуря постоянен ангажимент. Отчасти защото трябва да отскачам до дома да се грижа за татко. Изтрая далеч по-дълго, отколкото предвиждаха, когато му поставиха диагнозата. Но имам едно-две неща предвид... може би. Зависи.
– Покажи ми нещо твое – предложи Робин. – Обзалагам се, че си в Инстаграм.
– Да, там съм – потвърди Пез.
Той трябваше да махне ръката си от нея, за да извади телефона си и да влезе в Инстаграм.
– Ето – плъзна телефона си към Робин.
– Еха... – възкликна тя.
Този път ентусиазмът ѝ не беше престорен: видяното бе много впечатляващо. Докато тя разглеждаше графики, фентъзи арт, анимирани образи и кратки анимационни клипове в различни стилове, Пез пак се наведе към нея, преметна ръка на облегалката на стола ѝ и започна да ѝ обяснява за всяка една.
– Тази беше поръчка за книга с комикси... Тази беше за реклама, но клиентът не я хареса. Плати ми все пак... Тази беше за организатор на игра, който фалира. Още се опитвам да си взема някак нещата обратно...
– Всичко това в Норт Гроув ли си рисувал?
– Да, повечето. Нилс разполага с всички най-нови технологии.
– Хубавка е – отбеляза Робин и посочи към познат образ. Сърцевидното лице на Киа Нивън я гледаше от портрет в анимационен стил на чернокоса жена в дълга развяна зелена роба, като гърдите ѝ бяха почти изцяло на показ. Голяма сърповидна луна светеше в нощното небе зад нея.
– Лунатичка – отбеляза Пез с поредното изсумтяване. – Ходеше с един от колектива. Трябваше ми модел за секси вещица, така че я накарах да ми позира. Тя се съгласи само за да накара приятеля си да ревнува. Нервира се, когато той отказа да дойде и да гледа. Истината е, че той се натискаше с друга, докато тя беше долу при мен в студиото.
– Леле – промърмори Робин.
– Да – подсмихна се той. – След като той я заряза, тя дойде в Норт Гроув уж да си прибере някои неща. Като се качила до стаята му, вратата била заключена и ги чула да се чукат, тъй че дотича при мен в пълна истерия. Само след двайсет минути вече ми се предлагаше, но аз не си падам по откачалки.
Робин си отбеляза наум, че това беше точно обратното на историята, разказана от Киа на Страйк, в която Пез бе свалял Киа, а тя го отблъснала. Продължи да разглежда публикуваното на страницата, като търсеше претекст да върне разговора към Мастиленочерно сърце.
– Това да не е котаракът на Нилс? Онзи, който изчезнал?