– Ти каза ли го на полицията?
– Да. Обясних им как през цялото време знаех, че е той. Аномия, така се нарича тролът...
– Аномия? – повтори Робин. – Колко странно. Нилс току-що...
– Да една от причините да знам, че е Уоли, беше името. Чух как Нилс му обяснява думата. Взел я е буквално от кухненския прозорец.
– О, нима лично познаваш този човек?
– Да. И двамата имахме участие в Мастиленочерно сърце. Озвучавахме герои. Аз работих само по два епизода, защото трябваше да се прибера у дома и да гледам татко известно време, а като се върнах, друг бе поел ролята ми и имитираше ливърпулски акцент.
От изражението на Пез Робин отсъди, че е останал недоволен от ситуацията.
– Уоли има приятел, който умее да програмира. Спомням си, че ми разправяше как искал да вземе игра, замислена от някакъв човек. А този трол, Аномия, ръководи онлайн игра, базирана на анимацията, заедно с приятел. Така че не е сложно като астрофизика, да речеш.
– Ще си взема още една бира – каза Пез. – Сигурна ли си, че не искаш вино?
– Не, нека първо допия това – отговори Робин.
Пез отиде до бара, а умът на Робин препускаше. Някои от нещата, казани от Пез за него самия, пасваха на профила на Аномия, съставен от нея и Страйк, и все пак тя си бе представяла, че ако седне лице в лице с Аномия, ще го почувства, ще знае инстинктивно, защото злобата и садизмът, демонстрирани от дългото му преследване на Еди Ледуел, щяха да проличат у него колкото и хитро да ги прикриваше. Пез Пиърс може да не беше идеалният ѝ партньор за чашка, но тя не можеше да си въобрази, че би посвещавал часове от живота си на играта или на безмилостен тормоз, провеждан в Туитър. Той беше талантлив художник, имаше успехи сред жените, беше запален по музиката. На Робин ѝ изглеждаше като човек, водещ напълно удовлетворителен живот в реалния свят, на когото не му бяха потребни съмнителните удоволствия да бъде анонимна онлайн персона.
Когато той се върна на масата и седна, Робин го попита:
– Защо те смениха в анимацията? Не би ли било по-добре да използват автентичен жител на Ливърпул вместо някой, който да имитира тамошния говор? Мразя, когато хората имитират моя акцент – добави тя. – Един в службата мисли, че е много забавен, като го прави, когато говоря по съвещания.
– Проклети лондончани, това е то – отсече Пез и отпи от новата си бира. – Еди каза, че не знаели кога ще се върна, та затова решили да продължат без мен. Хайде стига сме приказвали за проклетата анимация. Казах ти, че искам да си почина една вечер.
– Добре – отвърна Робин, като се погрижи да изглежда стъписана и леко обидена.
– О, прощавай, съжалявам – изрече Пез, като мигом се огъна пред нейната хладина. – Аз просто... главата ми не побира онова, което се случи.
– Е, не съм учудена. Истински кошмар си е.
Пез отново плъзна ръка на облегалката на стола ѝ.
– Споменах ли, че си истинска прелест?
Робин го остави пак да притисне уста към нейната. Тази целувка бе по-нежна, не продължителен сблъсък на зъби с намесени език и слюнка, което изглеждаше уместно след обсъждане на убийство. Когато Пез я пусна, Робин каза тихо:
– Може би ще ти помогне да говориш за това.
– Предлагаш да бъдеш мой психотерапевт ли? – подхвърли той, като я гледаше в очите, докато милваше гърба ѝ.
– Нямам лиценз – отвърна Робин, – но пък плюсът е, че предлагам обслужване, каквото не можеш да получиш по здравна каса.
Последва поредният му висок смях и преди да я е попитал какво точно има предвид, Робин каза със сериозен тон:
– Може би наистина е редно да поговориш с някого. Било е твърде травматично за теб, а бездруго си имаш достатъчно стрес в живота с болния си баща.
Той изглеждаше някак смутен от думите ѝ.
– Защо се разделихте с приятеля ти?
– Изневери ми с моя приятелка – отговори Робин. – Защо питаш?
– Защото си прекрасна и мила. Той трябва да е бил тъп гадняр.
„О, не пак“, помисли си Робин, когато Пез се доближи за нова целувка. Беше най-дългата до този момент. Поне не докосваше косата ѝ, но докато езикът му се движеше в устата ѝ, прегърна я с две ръце и едва не я изтегли от стола ѝ.
– Контролирай се – прошепна тя срещу устата му и с мъка се освободи. – Боже мой. Хората ни зяпат.
– Просто ми се прииска от тази терапия, дето здравната каса не я предлага.
– Забрави частта с говоренето – припомни Робин и главно за да му попречи пак да я целуне, надигна чашата си и изпи останалото вино наведнъж, докато Пез продължаваше да я гали по гърба.
– Така те искам – каза той, докато я гледаше как пие.