Копнежът му да пийне бира растеше с всеки провален опит да се добере до изпотената чаша и накрая се озова в „Кеймбридж“, голям и шумен пъб на ръба на театралния район. Едва бе седнал с първата си „Дум бар“, когато се обади Робин и го помоли да я замести като Бъфилапи в Играта на Дрек. Наложи му се да се откаже от планираното проучване и вече бе прекарал последните два часа да се прави на Бъфилапи в компанията на редуващи се бири и бургер с пържени картофи. Като се изключеше разговор в частен канал с Духче1, присъствието му в играта бе лишено от събития. Аномия така и не се появи.
В десет без петнайсет Страйк още беше в „Кеймбридж“ и се чувстваше все по-отегчен от играта, когато телефонът му иззвъня.
– Страйк.
– Добър вечер – каза Нътли. – Имам нещичко за Киа Нивън.
Страйк бе пратил най-новия си подизпълнител в Кингс Лин с надеждата най-сетне да изключи Киа от разследването. Изборът на Нътли до голяма степен бе продиктуван от желанието на Страйк да го държи далеч от себе си.
– Казвай – поръча Страйк, извади писалка и придърпа бележника си по-близо.
– Тя излезе да пийне с приятели в местен винен бар – подхвана Нътли.
– Значи се движи добре, така ли? – попита Страйк.
– Носеше бастун и приятелите ѝ я обслужваха в бара – каза Нътли, после замълча и зачака да бъде подканен, навик, който както много други у него Страйк намираше за крайно дразнещ.
– И това ли е всичко?
– Не – отвърна Нътли и май бе развеселен, че Страйк си го е помислил. – Преди около двайсет минути някой я потърси по телефона и тя излезе извън бара да приеме обаждането. Аз също излязох, уж за да запаля цигара.
Нътли направи пауза, за да бъде похвален за своята инициативност. Но тъй като от Страйк го посрещна единствено мълчание, той продължи.
– Та тъй, докато говореше с някого по телефона, тя почти изпадна в истерия. Искаше да знае защо не са ѝ върнали обаждането по-рано и такива разни неща. Настояваше, че трябва да предаде съобщение на Джош, и искаше този човек да го уреди. Заяви, че хората в Едит говорели ужасни неща за нея, които не били верни или били преиначени... в този дух. И още – тонът на Нътли бе като на фокусник, дето се кани да измъкне заек от цилиндър, – тя каза, че според нея Аномия стои зад всичко това. Наприказваното в Едит.
– Сигурен ли си, че не е казала Редит? – попита Страйк, без да си направи труда да скрие раздразнението си.
– Какво?
– Редит – повтори Страйк.
– Да, може и така да е било – отвърна Нътли, като обмисли въпроса за няколко секунди. – Но както казах, беше в истерия, трудно ѝ се разбираше какво точно говори. Нали те всички са художници, та си рекох, че Едит може да е нещо тяхно си...
– Узна ли името на човека, с когото говореше?
– Не я чух да се обръща с име.
Ами как ли пък ще чуеш.
– Добра работа, Нътли – изрече гласно Страйк, като тонът му беше в противоречие с думите. – Напиши доклад за това и ми се обади, ако се случи още нещо.
След като приключи с Нътли, Страйк се върна към Играта на Дрек, като много му се прииска да имаше някой до него, който да обслужва и него, притичвайки до бара. По околните маси бяха насядали хора, които се смееха и разговаряха. Той бе единственият самотен пияч, четиресетгодишен чудак, участващ в игра и копнеещ за цигара. Едва избегна атака от дигитален вампир, след което успешно преведе Бъфилапи покрай каменен лъв с помощта на бележките на Робин за мамене („напиши Ти си лош каменен мукфлук бе“) и тогава пристигна съобщение от полусестра му Прудънс.
Той, разбира се, все още не се бе срещал с нея. Докато той бе възпрепятстван от болния си крак и претоварен с работа, тя пък бе заета покрай пострадалата си дъщеря.
Здравей. Силви вече е много по-добре, та какво ще кажеш да се видим за по едно бързо питие следващия четвъртък.
Страйк реши, че не е нужно да отговаря веднага, и върна вниманието си към екрана на лаптопа. Пет минути по-късно телефонът му зажужа с ново съобщение, а после иззвъня, преди той да е успял да го погледне. Беше Робин, тъй че той отговори незабавно.
– Здравей – каза тя. – Току-що се разделих с Пез. Аномия появявал ли се е в играта?
– Не – отвърна той и Робин простена. – Но пък проведох личен разговор с Духче1, който, мога да ти кажа, разбира от футбол. Най-нормалният, когото съм срещал дотук. Но все пак трябваше да ми кажеш, че Бъфилапи е поддръжник на „Манчестър Юнайтед“.
– О, по дяволите, няма ли го в бележките? Прощавай. Това беше първият отбор, който ми дойде наум.