Отново се изправи и погледна на телефона колко е часът. Би искала веднага да се обади на Страйк, но беше твърде късно, той сигурно вече спеше.
Робин не допускаше колко погрешно е предположението ѝ. В този момент съдружникът ѝ, тръгнал си от „Кеймбридж“ преди час, беше съвсем буден и пушеше до малката кухненска маса. Пред него лежаха телефонът и бележникът му, като последният бе отворен на двойна страница, изпълнена с въпроси и наблюдения върху записания разговор на Робин с Пез, който телефонът ѝ бе уловил доста прилично предвид фоновия шум в пъба.
Докато Робин спираше такси да я върне в Уолтъмстоу, Страйк, леко намръщен, прослушваше за кой ли път записа, като търсеше онези моменти в него, които бяха предизвикали засиления му интерес.
Дълга пауза, след която Пез изрече с дрезгав глас Прелестна си.
Просто се опитвах да прочета татуировката ти, отвърна му Робин и звучеше малко напрегната.
Страйк превъртя бързо напред.
Ти си добър по душа... Почтен човек. Мислех те за... знам ли... артистичен тип, плейбой.
Защо? Защото се разголвам за курса по рисуване ли?
О, никак не възразявам срещу това, отвърна Робин. Пез се засмя. Страйк отново превъртя напред.
Повече от година не съм се виждал сериозно с някоя. Нe че съм останал на сухо де.
Обзалагам се, че не си отвърна Робин със смях в гласа.
Последва нова продължителна пауза, през която Пез като че простена. После Робин прошепна нещо, което Страйк не успя да чуе. Три пъти го прослуша и накрая реши, че думите на Робин бяха: Обикновено не върша такива неща по светло.
Което логично се връзваше с отговора на Пез:
Няма проблем, скоро ще се стъмни.
Последва ново превъртане напред.
Споменах ли, че си великолепна?
Нова дълга пауза. После Робин каза: Може би ще ти помогне да говориш за това.
Страйк отново превъртя.
Нямам лиценз, но пък плюсът е, че предлагам обслужване, каквото не можеш да получиш по здравна каса.
Страйк никога не бе чувал Робин да говори така, не бе ѝ подозирал, че тъй добре умее да флиртува. Мислил си бе... Какво? Че е някоя невинна ученичка?
Страйк си бе казвал, че тя имаше основателни причини да изпита паника при необмисления му ход пред „Риц“, а сега научи, че бе напълно готова на сексуална авантюра, стига това да осигуреше напредък по случая... А може би бе подходящо предразположена от мускулестия млад художник, когото, оказваше се, беше виждала гол.
Защото си прекрасна и мила. Той трябва да е бил тъп гадняр.
Поредното дълго мълчание. После гласът на Робин:
Контролирай се. Боже мой. Хората ни зяпат.
Просто ми се прииска от тази терапия, дето здравната каса не я предлага.
Страйк седя, пуши и се мръщи срещу стената на кухнята още двайсет минути, преди да се надигне, за да си ляга. Осъзнаването, че нямаше разумно основание за недоволство – че вместо да се чувства огорчен и разстроен, би трябвало да поздрави съдружничката си за добре свършената работа, – ни най-малко не помогна за възстановяване на равновесието му.
69
Тя служеше му усърдно и покорно,
с любов, с вяра донякъде и с малко страх.
Летиша Елизабет Ландън, Тя седеше сама край огнището
Чатове в играта между петима от оригиналните модератори и един нов модератор в Играта на Дрек
<Модераторски канал>
<4 юни 2015 г. 23: 57 ч.>
<Червей28, Духче1, Хартела>
<Аномия влиза в канала>
<ПотрошенДрек влиза в канала>
>
Аномия: И така, ето го и него, нашия нов модератор.
Червей28: Ха-ха, здравей!!!
Духче1: *аплодисменти*
Хартела: Поздравления, ПотрошенДрек.
ПотрошенДрек: Здравейте, хора
Духче1: Какъв резултат изкара той на теста?
>
Аномия: 64%
Червей28: Много по-добър от моя.
Червей28: А Духче1 имаше 83%.
ПотрошенДрек: Охо!
Червей28: Аномия, Бъфилапи кога ще положи теста?
<Отворен е нов частен канал>
<5 юни 2015 г. 00: 02 ч.>
<Аномия кани Хартела>
<Хартела се присъединява към канала>
>
>
>