Хартиенобяла: Дреккк5, видя ли го?
Хартиенобяла: Искаш ли да го разкараш? Първото ти отстраняване?
ПотрошенДрек: Ха-ха, страхотно!
>
ПотрошенДрек: ДА!
Хартиенобяла: хахаха
ПотрошенДрек: Невероятно!
Духче1: Какво стана?
Духче1: Хартиенобяла да не ти прати гола снимка?
ПотрошенДрек: Какво?
ПотрошенДрек: Не.
Духче1: Само ѝ дай време.
>
<Духче1 напуска канала>
>
Хартиенобяла: За твое сведение, не раздавам голи снимки.
Хартиенобяла: Аз съм ѝ трън в очите, защото съм с онзи, когото харесва.
ПотрошенДрек: Хаха, модераторският канал гъмжи от интриги!
Хартиенобяла: Нищо не си видял още.
>
>
Духче1: Добре ли си?
Духче1: Много си тиха.
Хартела: Не, добре съм.
Хартела: Просто съм заета в работата.
Духче1: О, добре.
Хартела: Благодаря, че попита хх
>
<Хартела напуска канала>
<Частният канал е затворен>
70
Докато се боях от това, то взе че сполетя ме...
Емили Дикинсън, XCVIII
Страйк, който бе стоял до 1:30 през нощта да прави бележки по разговора на Робин с Пез, бе събуден в пет сутринта от феномен, известен като „миоклоничен гърч“.
Страдал бе от тези спазми в запазената част на крака си през месеците след ампутацията и това неочаквано тяхно завръщане му се отрази много зле. Не можа да заспи повече поради неконтролируемото сгърчване и подрипване на крака му, тъй че накрая се надигна от леглото и стигна с подскачане до банята, като се подпираше на стените и на касата на вратата за равновесие.
Под душа спазмите на крака му продължиха. Той се насапуниса и се замисли по-сериозно отвсякога преди за здравето си. Беше на четиресет, със свръхтегло, с два пъти разкъсвани мускули на бедрото, което си оставаше уязвимо. Знаеше, че кръвообращението му и цялостната му физическа форма са компрометирани от многото пушене и че смътните му решения да възобнови всекидневните упражнения, препоръчвани от физиотерапевта, бяха забравяни в мига, щом бяха вземани. Поне веднъж в седмицата си казваше, че трябва да откаже цигарите, но продължаваше да пуши по пакет на ден; купуваше си пликове със салата, после ги изхвърляше неотворени. Кракът му продължаваше да се свива в спазми и той го прие като ням апел: нещо трябваше да се промени.
След като се избърса с хавлиена кърпа, Страйк си сложи протезата с надежда падането на тежестта върху нея да облекчи неволевите свивания на мускулите на крака му, после си направи чай и въпреки суровите укори, които си бе отправил под душа, запали цигара. Седна до малката кухненска маса, върху която от предишната вечер бяха останали лаптопът и бележникът му, и си припомни, че се очакваше да вечеря с Мадлин тази вечер.
Перспективата никак не го радваше, тъкмо обратното, в стомаха му се загнезди оловната тежест на нежелано задължение. Изпи чая си, докато гледаше през прозореца гълъбите по отсрещния покрив с отчетливо откроените им силуети на фона на ясното небе в ранната утрин, и се запита как се беше озовал в тази каша. Беше чувал обвинения преди, че саботира интимните си отношения, защото не желае обвързване; припомни си как Илза го бе назидавала за нуждата от компромиси и опрощение, след като се бе разделил с кратковременна приятелка по време на едно от многото му скъсвания с Шарлот. Разбира се, и Илза като всеки от приятелите му беше обсебена от една-единствена цел: да го задоми с която и да било друга, само не и с Шарлот. А той се бе постарал, нали така? Наистина бе положил усилия да даде шанс на връзката им с Мадлин. Сексът беше добър, имаше нещо у нея, което го умиляваше, дори извикваше уважение, но нямаше как да си затваря очите: липсваше някакъв много съществен елемент.
Кракът на Страйк още се опитваше да конвулсира дори с поставената протеза, изкуственото стъпало дразнещо шаваше по пода. Той се прозя и отвори лаптопа, за да провери графика за деня. Сутринта Робин щеше да наблюдава икономката в дома на Саут Одли Стрийт. Страйк ѝ написа съобщение на телефона си.
Добре ще е днес да си сверим наученото за Аномия. Нътли съобщи новини за Киа снощи. Можеш да оставиш икономката без наблюдение. Дев следи Шавливи пръсти, ще ни каже дали са се срещнали.