Арке: На мен ми казаха да пробвам Терапия с градация на упражненията, но онлайн чувам за нея лоши неща.
Джон: Не я препоръчвам. В моя случай силно влоши умората ми.
Арке: Да, и аз това чух. А като ми препоръчат Когнитивна поведенческа терапия, оставам с впечатление как си мислят, че всичко това е в главата ми.
Джон: Да, боя се, че твърде много лекари са напълно невежи относно реалността на състоянието. Ако не те притеснява да си пишем насаме, на драго сърце ще споделя с теб лекарствата и процедурите, които ми носят известно облекчение.
Арке: О, непременно. Много мило!
Джон: Просто щракни на балона за говорене вдясно.
Страйк се насочи към заглавната страница.
За основателя на Tribulationem et Dolorum
Джон е творец, чиято процъфтяваща кариера в книгоиздаването (плюс успешни прояви в живописта и музиката!) са рязко прекъснати, когато преди около десет години развива миалгичен енцефаломиелит (МЕ). Той продължава да се занимава с музика и живопис, доколкото състоянието му позволява. Селекция от композициите на Джон може да се чуе на www.IJU.ТвориЗвуци, а също така може да бъде открит в Туитър, където ратува за правата на хронично болните (и споделя политическите си мнения!) под потребителското име @БилиШиърсМЕ.
– Я да видим дали може да бъде открит – промърмори Страйк и стигна до акаунта в Туитър на @БилиШиърсМЕ.
Той съставляваше основно нападки срещу медицинската професия, презрителни изказвания и за Консервативната партия, и за лейбъристите, както и от време на време линкове към www.IJU.ТвориЗвуци.
Вратата на външния офис се отвори. Като вдигна очи, видя Пат да влиза, натоварена с поща и вече захапала електронната цигара.
– Подранил си – промърмори дрезгаво тя.
– Движа се по една следа – отвърна Страйк.
Пет минути по-късно откри онова, което търсеше.
Киа Нивън @истинскатаХартиенобяла
Когато си твърде уморен да правиш нещо друго, освен да се взираш
в тавана, ти иде да умреш, само дето това би изисквало усилия.
13: 50 ч. 4 септември 2014 г.
Лепинс Дисайпъл @ЛепинсДисайпъл
Отговор на @истинскатаХартиенобяла
Какво казва хленчещата нарцистична кучка?
13: 51 ч. 4 септември 2014 г.
МЕ Права @БилиШиърсМЕ
Отговор на @ЛепинсДисайпъл @истинскатаХартиенобяла
Да знаеш, че нищо от онова, което преживява тази млада жена
и което върши, не заслужава да я замеряш с такива думи.
13: 57 ч. 4 септември 2014 г.
Лепинс Дисайпъл @ЛепинсДисайпъл
Отговор на @БилиШиърсМЕ @истинскатаХартиенобяла
Дядо е получил полуерекция 
13: 59 ч. 4 септември 2014 г.
МЕ Права @БилиШиърсМЕ
Отговор на @ЛепинсДисайпъл @истинскатаХартиенобяла
Виждам, че стандартите на общуване тук са все така извисени
както винаги
14: 03 ч. 4 септември 2014 г.
Преди още Страйк напълно да е осмислил прочетеното, чу тропот. Вдигна глава: Пат тичаше към него. Едва бе затръшнала вратата към външния офис, когато се чу оглушителен трясък и вратата излетя навътре, като се разцепи на две. Долната панта удържа, но горната част от таблата падна, удари Пат в гърба и тя щеше да падне, ако Страйк не я беше уловил. Навсякъде се бяха разхвърчали трески. Страйк почувства нещо остро да порязва врата му и в същия момент повлече Пат надолу зад бюрото. От външния офис се чу шум от падащи стъкла и мазилка и остра миризма на пушек и химикали изпълни въздуха.
– Пакет – викна Пат в ухото на Страйк. – Започнах да го отварям и осъзнах, че съска...
Отекна дрънчене на метал, нещо тежко падна във външния офис и Страйк усети как подът се разтриса. Пушекът ставаше по-гъст. Очите му взеха да сълзят. Чу викове отвън на улицата.
– Изпуснах си проклетата електронна цигара – каза сърдито Пат.
– Стой тук – нареди ѝ Страйк.
Той се изправи бавно и примижа заради дима. От тавана от другата страна на вратата все още се сипеше прах от мазилка. Мониторът на компютъра на Пат лежеше на пода със строшен екран. Бюрото ѝ бе разцепено на две и още пушеше. Парчета дърво и мазилка бяха осеяли пода.
– Полицията, моля – изрече Пат, която въпреки командата на Страйк да остане долу също се бе надигнала, за да използва телефона на бюрото му. – Тук е Детективска агенция Страйк на Денмарк Стрийт. Пратено ни беше експлозивно устройство и то се взриви. Не, няма пострадали... О, така ли?... Ами добре... Вече пътуват насам – съобщи Пат, като върна слушалката на мястото ѝ. – Изглежда, някой се е обадил.