– Ще ида да ти купя нова – предложи веднага Робин.
– Няма да знаеш коя точно да избереш – рече свадливо Пат, – а аз не мога да си припомня как се казваше марката.
– Вземи каквато имат – поръча Страйк на Робин и тикна в ръката ѝ банкнота от двайсет лири. – Купи също дъвка и лепенки.
Когато Робин тръгна, Страйк попита Пат:
– Закусвала ли си?
– Естествено, че съм закусвала. Що за глупав въпрос?
– Мисля, че имаш нужда от захар – каза Страйк и се изправи. Не беше настроен срещу офис мениджъра си заради нейната троснатост, напротив, разбираше я. Неговата собствена реакция на шок често приемаше формата на раздразнителност. Върна се на масата с две кейкчета и още кафе и след като стрелна сърдито чинията пред себе си, Пат благовори да отчупи едно парче с виличката си и да го изяде.
– Нали съзнаваш, че току-що спаси живота и на двама ни? – каза ѝ Страйк, когато седна отново. – Ако не беше се втурнала и не беше затворила вратата...
Той леко чукна пластмасовата си чаша с кафе в нейната.
– Ти си истинско чудо, Пат. Плюс, че правиш страхотна плодова торта.
Пат стисна устни и се намръщи. Очите ѝ бяха необичайно влажни. На Страйк за кратко му се мерна мисъл да я прегърне, но почти усети как тя щеше да отметне ръката му с кльощавите си рамене.
– Предполагам, че е онази терористична група, която си ядосал – каза тя.
– Нищо чудно. Това не беше аматьорско дело.
– Мръсници.
– Самата истина.
– Чичо ми загина при експлозия на бомба в пъб, поставена от ИРА. В Улуич. През 74-та.
– О, по дяволите, съжалявам – отвърна стъписан Страйк.
– Озовал се бе на погрешното място в погрешното време. Умът ти не го побира. Е, няма защо да го казвам на теб. – Пат погледна надолу към протезата на Страйк.
Хапна още малко от кейка. Страйк видя синя тойота авензис да минава покрай прозореца и му се стори, че разпозна профила на Райън Мърфи, полицейския детектив, посетил офиса им преди време.
– Може би ще искат да ни отведат в Скотланд Ярд, за да вземат показанията ни – каза Страйк.
– Никъде няма да ходя. Не може ли да го направим тук?
– Нищо чудно и така да стане – опита се да я умилостиви Страйк.
– Къде е Робин? – почти в паника изрече Пат.
Страйк почти можеше да усети острата ѝ нужда от никотин. Първите полицаи, пристигнали на местопроизшествието, ги бяха помолили да седят в кафенето, не да стърчат отпред на тротоара. Това устройваше Страйк, знаеше, че е само въпрос на време да се появят хора от медиите.
Когато Робин се върна с пълен плик различни електронни цигари, двама души от отдел „Криминални разследвания“ вече седяха при Страйк и Пат: Мърфи и един чернокож мъж с прошарена коса. Робин беше толкова разтревожена по повод случилото се, че като видя Райън Мърфи в гръб, получи само лек тремор. Дойде на масата точно навреме да чуе как Пат упорито настояваше, че не иска да ходи в Скотланд Ярд, че не е извършила нищо нередно и защо да не каже каквото има да каже тук?
Страйк разбра, че Мърфи е оценил състоянието на шок на Пат по спокойния му отговор.
– Просто искаме да разговаряме с вас в по-уединена обстановка, госпожо Чонси. О, здравейте – добави той, когато Робин се присъедини към тях.
– Здравейте – отговори Робин. – Ето, заповядай, Пат. Дано някоя от тях е подходяща.
Пат пое плика от нея и взе да рови трескаво из съдържанието му, а Страйк каза на детективите:
– Точно през улицата има пъб със салонче в сутерена. Вероятно ще ни позволят да го използваме за около половин час. Редовни клиенти сме им.
И така, групата извървя краткото разстояние до „Тотнъм“, като Страйк и Пат използваха възможността да изпушат по една истинска цигара по път. Робин вървеше зад тях помежду Мърфи и колегата му, когото той представи като Нийл Джеймсън, а после я попита:
– Добре ли сте?
– Аз не бях там – отвърна Робин. Чувстваше ирационална вина, задето не е присъствала в офиса при избухването на бомбата.
– Още сте в шок, нали? – каза Мърфи.
– Да – кимна Робин.
Барманът в „Тотнъм“ се показа отзивчив. Две минути след пристигането им двамата полицейски детективи, Страйк, Робин и Пат седяха около маса в иначе празния салон в сутерена, застлан с червен мокет.
– И така, госпожо Чонси – подхвана по-възрастният детектив, като отвори бележника си, докато Пат се мъчеше да разопакова една от електронните цигари. Ръцете ѝ още се тресяха, тъй че Страйк взе пакетчето от нея, извади устройството и се зае да го сглоби. – Ако обичате, разкажете ни със свои думи какво се случи.