– Корморан, имам разтегателен диван, ако решиш.
Не беше сигурна, че я е чул, защото не отговори, и секунда по-късно ѝ се щеше да не го беше казвала; то се знае, той си имаше Мадлин Кърсън-Майлс, при която да отседне.
Двамата детективи си говореха тихо. Робин взе чантата си, готова да си тръгне.
– Искате ли да ви закарам? – вдигна глава към нея Мърфи.
– Какво... до Уолтъмстоу? – учудено попита Робин.
– Ами да – отговори Мърфи. – Това трябваше да е почивният ми ден, но Нийл ме повика по повод вашия случай. Той се връща в службата. Няма да се отклоня много, аз също съм в тази посока.
– О, ами... добре тогава – кимна Робин.
72
Да знаеш, че пред теб не е жена, дето закрила дири.
Способна е пред мъж да бъде смела, овладяна,
прецизно да борави с факти, дати и числа.
Елизабет Барет Браунинг, Орора Лий
Защо ли се беше съгласила, чудеше се сама пред себе си Робин. Заради шока? Заради само двата часа сън? Или заради остатъчната дързост от снощи, когато бе влязла в ролята на обиграната Джесика Робинс? Докато вървеше след Мърфи и колегата му на излизане от пъба, тя се запита дали не е параноично да поставя под въпрос изявлението на Мърфи, че има почивен ден. Можеше да каже „Всъщност предпочитам да взема метрото“ или „Забравих, че имам да свърша нещо в центъра“, но го отлагаше от момент към момент и скоро вече бяха стигнали до синия авензис, а двамата детективи уговаряха следващите си ходове. Робин чу да се споменава името на Анджела Даруиш. По-възрастният детектив прекоси улицата и се пъхна под лентата, сега преграждаща края на Денмарк Стрийт, а Мърфи и Робин се качиха в колата.
– Дяволска случка – каза Мърфи, като се отделиха от бордюра.
– Да – промълви Робин.
– Дали не е по-добре да се подслониш у приятели?
– У дома ще съм съвсем добре – увери го тя. Предполагаше, че Мърфи отдава замаяния ѝ вид на шок, но причината беше само в будуването през цялата нощ. С желанието да отклони други добронамерени предложения тя каза:
– Не за пръв път ни пращат нещо ужасно. Веднъж по пощата ми беше доставен крак.
– Да, спомням си, четох за това по вестниците – отвърна Мърфи.
Последва пауза, през която Робин прехвърляше в главата си неутрални теми за разговор, но тъй като беше грохнала от умора, не откри такива. Мърфи наруши мълчанието.
– Как върви случаят с Аномия?
– Не тъй добре, както бихме искали.
Отново тишина. И пак Мърфи я прекъсна.
– Довечера заминавам на почивка.
– О, наистина ли? Къде ще ходиш? – попита с любезен тон Робин.
– В Сан Себастиан – отговори Мърфи. – Сестра ми живее там със семейството си. Всеки път, като им гостувам, се чудя защо седя в Лондон. Очаквах го с голямо нетърпение, не съм излизал в отпуск от две години, но снощи имахме сериозен пробив в случая с убийство. Обмислях да отложа заминаването за Испания, само че вдругиден сестра ми има юбилей, става на четиресет. Ако го пропусна, самият аз може да съм следващата жертва на убийство.
– Кой точно случай на убийство? – поинтересува се Робин, уверена, че знае отговора.
– Вашия. На жената аниматор.
– Да не би да сте открили убиеца? – Този път Робин директно погледна Мърфи.
– Така мислим, да. Всички доказателства сочат натам... Само че не мога да кажа кой е. Не и докато не бъде арестуван.
Мърфи погледна към часовника на таблото.
В умореното съзнание на Робин препускаха въпроси.
– Той говорил ли е пред някого? Признал ли е?
– Не – поклати глава Мърфи.
Настъпи ново кратко мълчание, през което Робин се мъчеше да измисли други начини да измъкне информация от него, макар по изражението му да съдеше, че Мърфи знае точно какво се случва в главата ѝ. Накрая той каза:
– Телефонът го издаде. Телефонът на Ледуел.
– У него ли е?
– Вече не – отвърна Мърфи. – Хвърлил го е в езеро с патици в Ритъл.
– Къде е това?
– По пътя към Челмсфорд.
Тя отгатваше, че Мърфи се кани да ѝ каже още, знаеше, че му се иска да обясни как са се добрали до техния човек, та макар и да не биваше да разкрива самоличността му. На негово място тя би изпитвала същото изкушение. Познала бе удовлетворението да изложи наредените парченца от пъзела пред човек, който би оценил какъв труд е бил нужен да се стигне дотам.
– Около две седмици след убийството на Ледуел – продължи Мърфи – някой включи телефона ѝ за петнайсет минути, след което отново го изключи. Проследихме сигнала до паркинга на търговския център Уестфийлд в Стратфорд. Била ли си там някога?