Значи през цялото време беше бил Филип Ормънд, бившият полицай и настоящ учител, за когото Еди бе вярвала, че ще я защити от заплахи и тормоз. Ревнив партньор, проследил я, когато е отишла да се срещне с бившия си приятел, намушкал и двамата и си тръгнал с телефоните им... Разбира се, това се връзваше логично с някои неща. Способността на убиеца да знае точно къде се намира Еди, задействането на телефона там, където ще е най-трудно да се определи кой го е използвал, а това пък предполагаше знания за полицейските методи, както и невероятно детайлна запознатост с двамата нови герои за филма, която Ясмин твърдеше, че Ормънд притежава.
Сега Мърфи я питаше за нейните планове за почивка. Робин се овладя достатъчно, та да може да му разкаже как се е научила да кара ски по Нова година. Разговорът бе личен, но не ангажиращо личен, тъй че бе приятен и лек. Мърфи разсмя Робин с разказа си за инцидент на негов приятел със ски пред приятелка, която завел, за да я впечатли. Той нито веднъж не спомена предишната си покана на по питие, нито я накара да се чувства неудобно в това ограничено пространство и тя му бе благодарна и за двете.
Наближаваха Блакхорс Роуд, когато Робин, сама изумена от храбростта си, внезапно каза:
– Чуй, по повод онзи път, когато ми се обади да пием по нещо... причината да съм толкова... Просто не съм свикнала да ме канят да излезем.
– Но как е възможно това? – попита Мърфи, без да отделя очи от пътя.
– Наскоро се разведох... всъщност преди година вече... с човек, с когото бяхме заедно от седемнайсетгодишни – обясни Робин. – А и без друго, когато се обади, мозъкът ми действаше на работен режим, та затова бях малко... сещаш се... ненаясно какво се случва.
– Аз пък се разведох преди три години – съобщи Мърфи.
Робин се зачуди за възрастта му. Догадките ѝ бяха, че е с две-три години по-възрастен от нея.
– Имаш ли деца?
– Не. Бившата ми съпруга не го желаеше.
– О – промълви Робин.
– А ти?
– Не.
Преди някой от двамата да каже още нещо, вече бяха спрели пред нейната сграда. Тя взе чантата си и ръката ѝ бе на дръжката на вратата, когато Мърфи заговори:
– В такъв случай... ако след почивката ти се обадя отново и те поканя да излезем...?
Само питие е – прозвуча гласът на Илза в главата на Робин. – Никой не е казал, че веднага трябва да скочиш в леглото му. Пред очите на Робин се мерна образът на Мадлин Кърсън-Майлс.
– Ъъ... – заекна Робин с блъскащо в гърдите ѝ сърце. – Да, добре. Би било чудесно.
Беше мислила, че той ще остане доволен, но вместо това ѝ се стори напрегнат.
– Добре. – Той потърка носа си, после каза: – Има нещо обаче, за което трябва да те предупредя предварително. Фразата ти беше „да излезем за по питие“. Но аз... аз съм алкохолик.
– О – промълви Робин за пореден път.
– Въздържател съм от две години и девет месеца – продължи Мърфи. – Нямам проблем хората около мен да пият. Но съм длъжен да го обявя. Такива са правилата в Анонимни алкохолици.
– Това не променя нищо... тоест, благодаря, че ми го каза – отвърна Робин. – Все така би ми било приятно да излезем някой път. И благодаря също, че ме докара, много съм ти признателна.
Сега вече той изглеждаше весел.
– Беше удоволствие за мен. Е, ще вървя да си приготвям багажа.
– Да... Приятно прекарване в Испания!
Робин слезе от колата. Когато синият авензис се отдалечи, Мърфи вдигна ръка за довиждане и Робин отвърна на жеста му, все още удивена от себе си. Ама че сутрин беше тази.
Тъкмо беше отключила входната си врата, когато телефонът ѝ иззвъня.
– Здравей – каза Страйк. – Важи ли още предложението за разтегателния диван?
– Да, разбира се – отговори му Робин, едновременно объркана и зарадвана. Влезе в апартамента си и затвори вратата с крак. – Как е Пат?
– Сърдита и мърмореща. Закарах я благополучно до тях. Поръчах ѝ да поиска спешен преглед при лекаря си. Половината врата отхвърча и я удари в гърба. Личи си, че изпитва болки. Като нищо може да има нещо счупено. Прати ме да вървя на майната си, макар и не с тези думи. Сигурно си мисли, че я обявявам за твърде стара, та да преживее удар от врата.
– Страйк – заговори Робин, – току-що научих нещо. Канят се да арестуват Филип Ормънд за убийството.
След тези ѝ думи настана мълчание. Робин влезе в кухнята и остави чантата си на плота.
– Ормънд? – повтори Страйк.
– Да – потвърди Робин и отиде при чайника. Обясни как телефонът на Еди бил включван и изключван, как Ормънд бил видян да го хвърля в езеро в Ритъл.